Да се пробудиш поет
Не беше си вземал отпуска от две години. Не предполагаше, че е забравил какво е да мързелуваш, да живееш ей така, да дишаш без цел.
Сутринта стана като робот: горещо кафе, една препечена филийка и нещо здравословно - сочна ябълка. А след това? Нямаше на идея какво да прави. Сега седеше на някаква влажна пейка в парка. Прекалено рано за любител на природата и съответно късно ако е работещ.
Компания му правеха току що пробудените птички, които приветстваха с пърхане на криле и песни пролетното слънце. Почти идилия. За съжаление усещането продължи кратко:
- Шефе, имаме си нов труп. – избоботи по телефона неговият напорист заместник. Гласът му звучеше грубо, но не и отегчено.
Прииска му се да го прекъсне с аргумента, че днес има почивен ден, но си замълча.
- Става въпрос за мъж на средна възраст. Открит е в спалнята, по тялото му няма следи от насилие, но не е бил сам. Издирва се бяла жена, слаба, с черна коса , предполагаемо неговата възраст. Съседката я описа най-подробно.
- Впечатлен съм. Толкова бързо сте напреднали. – прекъсна го той.
- Провървя ни шефе. – отбеляза скромно заместника му.
- Повече няма да те безпокоим. – изведнъж смотолеви след някакво прозрение и хлопна слушалката.
Въпреки чутото го заля тишина и спокойствие. Да, хубаво беше да си вземеш почивка. Нека другите да се трепят, да работят, а над теб любовно птички да пеят. Сети се за шеговитото подмятане на баща му: "Не стига, че съм жив, ами и да им работя!"
Тази мисъл го накара да се усмихне .
Невероятно, но идилията пак беше развалена. Този път не беше телефона, а някакво женско хлипане. Обърна се рязко и видя жена облегната в гръб към него. Имаше прекрасна черна коса, стилно яке и тъмно сини дънки.
В него започнаха да изплуват отдавна забравени стихове. На по-млади години беше поет. Така развеселяваше и омагьосваше момичетата, които го бяха очаровали.
Сега присви самоиронично устни. Какво му ставаше за бога?! Естествено варианта да й рецитира категорично отпадаше. Оставаше стандартния подход известен от векове как джентълмен помага на дама в беда...
- С какво мога да ви помогна? – се чу да казва с благ и съчувствен тон. Знаеше, че има топли кафеви очи и добре поддържана брада, която му придаваше достолепен вид.
Жената повдигна очи и го погледна с цвят на уханна трева. Беше изумително! Това му стигаше да напише сонети конкуриращи дори Шекспир.
- Той умря. Събудих се сутринта до него, а той си беше отишъл тихо. Без да се сбогува.
- Кой е той? – попита я тихо.
- Единствената ми любов.
- Ще ви помогна. Следовател съм. Елате с мен. Колегите ми желаят да разговарят с вас. – и я поведе към полицейският участък. Тя тръгна залитайки до него, с леко блуждаещ поглед на вечнозелени чемширови листа.
На другата сутрин стана като робот. Направи си черно кафе, после препечена филийка и нещо здравословно – един банан. Слава богу, цигарите ги беше отказал.След това седна на бюрото си, но не включи лаптопа. Взе една захвърлена тетрадка и започна да твори сонет след сонет. По-късно телефона му звънна. Излъга най-вежливо, че е болен. Изобщо не искаше да отива на работа. Беше се завърнал в един прекрасен и забравен свят – свят на любов и мечти.
© Катя Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Радвам се, че ти харесва. Благодаря ти, Лидия.
-
Благодаря за добротата и човечността в разказа. Имаме нужда от добри примери,
-
Благодаря, Таня! Старая се.
-
Хубаво пишете!
-
Благодаря ти, Миночка! Радвам се, че ти харесва.🙂🌹
-
Много ми хареса, Катя, пишеш увлекателно, прочетох с удоволствие!
-
Благодаря ви Роси, Марко, Пепи, Ина и Наде!🙂 Радвам се, че ви е харесал. Не исках да е прекалено тъжен и натоварващ, въпреки че има труп.
Писането доставя удоволствие и е най-приятната работа.😏
Поздрави на всички! -
Ехе, Кате, аз ако нямах триста откачалки, пардон музи в главата... Трябваше да си купя АК, а така - пишеш, олеква ти...
-
ваканцията не е за всеки
-
Хареса ми!
-
Харесах ! Леко за четене.
-
Тя работата е за да печелиш, а поезията- за да живееш. Има и късметлии, които ги съчетават в едно! Хареса ми, Кате!🙂
-
Пешо, обикновено е както дойде и каквото дойде. 😉😊
Благодаря. -
Кое ще е първичното,... влюбване и писане на стихове,... или обратното,.. Катя, вдъхновяващо
-
Благодаря ви ЕйКей, Нина, Блу и Миг! 🙂
Влюбването и писането са сериозна дейност на която работата само пречи. 😊🤣
А истинския поет ако няма Муза ще си я измисли, ще я сънува, ще я нарисува и накрая пак ще пише. 😏
Благодаря на СГП за признанието. 🌹 -
"Кифла ..с течен шоколад,
и муза - свежа за сонети,
със своя сексуален глад,
женатаа капан за .....гламави поети"
Катя изразявам благодарност от СГП (Съюза на Гламавите Поети) !! Психоаналитичнит ти разказ много ни помага за да разширим избора на ...музи! Усмиииииииииих! -
Леле, колко народ не ходи на работа поради влюбване / до извода стигнах като прочетох разказа ти и като се порових из сайта/
-
И аз ще го направя, чудесен релакс🙂
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Бягство от всекидневието - на кого не му се е искало такова, може като отпуска, може като "заболяване", или каквото и да е друго. Това е особено важно примерно за следователи, лекари... А какаво по-добро от творческо хоби. Затова харесах твоя кратък разказ.