1.12.2011 г., 9:01 ч.

Да си остане между нас 

  Проза » Разкази
2808 0 4
7 мин за четене
Купих аквариума като подарък на сина ми за рождения ден. Проглуши ни ушите за домашен любимец, искаше да му вземем куче. Жена ми обаче веднага настръхна като котка при мисълта за такова цапащо, космато нещо у дома и аз нямаше как да не съм солидарен с нея. Тя беше това, което наричат маниячка на тема чистота и ред, и ние със синчето кротко страдахме от това. Можеше да спретне виртуозен скандал заради малко трохи по килима или бегли отпечатъци от кални обувки по теракота, а едно куче вкъщи би я извадило от равновесие. Както и мен впоследствие.
Така че твърдо и категорично обясних на наследника невъзможността от реализирането на подобна идея, с надеждата, че ще миряса и ще насочи непостоянният си детски интерес в някоя по-приемлива посока. Още повече, че му бях накупил богат набор електронни игри, подходящи за неговата възраст.
Той обаче прояви типичния за майчиния си род магарешки инат и продължи да настоява на своето, докато в крайна сметка не решихме, че ще е безотговорно и жестоко от ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Предложения
: ??:??