Не очакваше това от себе си. Струваше ми се неестествено да му се случи, след като не само бе човек практичен, с твърдо установени навици и житейски възгледи, но и отдавна бе навлязъл в зрелостта на една характерна с повече познание и опит възраст. Нещо повече – бе минал през всички варианти на ангажираност по отношение на това светло чувство, което наричаха любов. Бе изживял бурните младежки трепети, по-късно бе открил уюта на споделената близост, и понастоящем се считаше за един голям късметлия с жената до себе си. За толкова години брак нито един-единствен път не бе изпитал желание и необходимост да бъде с друга. Жената до него му даваше усещане за завършеност и пълноценност, дори когато само разговаряха или просто мълчаха един до друг. Той се зареждаше само от присъствието ù – това беше истинската хармония и любов за него, не искаше нищо повече. Ето за това не можеше да си обясни как допусна онази, другата, в сърцето си.
Не си падаше по интернетните познанства, ако не го изискваха ...