Кирил вървеше по тротоара до главната улица. Поздравяваше познати, а и те него. И всеки продължаваше по своя път. В късната есен вечерта предразполага към размисъл. Хладно е. И тогава най се усеща липсата на топлина. Но не на тази от запалената камина, а от хората. Кирил бе в такава възраст, че вече предпочиташе уюта и спокойствието.
- Годините си вървят - каза си той. - Характерът се променя, чувствата също. Само този тротоар е на това място от много време. Сякаш никой не го е газил и тъпкал. Невъзмутим и спокоен.
Кирил стигна почти до светофаръте, когато някой го докосна по рамото и каза:
- Здравей! Как си? Какво правиш по това време навън?
- Здрасти, Стефчо! - отговори Кирил. - Разхождам се малко. Ти?
- Ами, нали знаеш! Човек има неща, които му тежат и аз като теб си размишлявам навън. Искаш ли да пием по нещо?
- Добре!
Двамата мъже влязоха в заведение, Избраха си маса и седнаха. Имаше доста хора. Весели компании. Поръчаха си.
- Кажи сега, как я караш? - попита Стефан.
- От работа у ...