Ако онази нощ Черкеза не беше залостил вратата, дъщеря му можеше и да не потъне безследно в Гърция…
Момичето не за пръв път закъсняваше, но този път майка му не успя да го прикрие. Черкеза блъсна вратата на моминската стая, огледа изпънатото легло и викна жена си. Като й тресна такъв шамар, че я свали на чергите, тя си каза всичко: че Сияна всяка вечер ходи в читалището на забава, но се прибира все преди него. Черкеза си идваше от нощни смени малко преди да се съмне, хапваше надве-натри и си лягаше спокоен, след като провереше дали цялата челяд си е по леглата. Тоя път автобусът ги докара към полунощ, във фабриката беше станала авария и ги изпратиха да си ходят рано. Жена му го чу да прихлопва и заспа спокойна, мислейки, че се прибира дъщерята. Но Сияна я нямаше и Черкеза си изкара бесовете на майка й. Ошамари я като ученичка и отиде да заключи пътната врата – дето е замръкнала момата, там да осъмва!
Сияна дотърча запъхтяна и веднага разбра, че е станало нещо – майка й никога не заключ ...