Платих данъка за апартамента и тъкмо да си тръгвам, чиновничката каза:
- А за кучето?
- Какво куче?
- Води ви се,че имате и куче.
- Куче нямам.
- Имате. И от 2000 -та година не сте му плащали данъка!
Спомних си зимната сутрин, в която за последен път го изведох. Водех го за каишката, когато пред нас изскочи дълга кучешка сватба.
“Ах, каква сексапилна кутреса: на дванадесет песа метреса!” –
възкликнах, като преброих песовете.
В този миг домашният ми любимец рязко се дръпна и го изпуснах. Затичах след него, но на четири крака се бяга по-бързо, отколкото на два. Кучетата достигнаха до главната улица и прекосиха през нея, а докато дотичам и аз, светофарът беше пуснал колите и трябваше да изчакам цяла минута. После бродих между блоковете, виках го, но от сватбата нямаше и следа. Питах, лепих обяви – напразно.
- Имах куче, но много отдавна. Сигурно има десет години, откакто се изгуби.
- Не знам, при нас още ви се води. Ако сте го продали, трябвало е да посочите на кого. А ако е умряло, трябв ...