- Дара, време е да извадиш банския си.
- Не, Пан.
- Предпочиташ да отидеш на плажа гола?
- Предпочитам да си стоя облечена в стаята.
- Мързел.
- Знам.
Дара му се изплези и зави подалия се навън крак с одеялото. Ефект нулев - големият ù пръст си стоеше премръзнал. Също като носа ù, ушите и пръстите на едната ръка. Идиотско време. Добре, че вече е март. Още малко и ще се затопли.
- Дара, нали знаеш, че колкото повече се обличаш, завиваш и барикадираш с печки, толкова по-студено ще ти бъде?
- Айде стига си се занимавал с мен! Остави ме да си изкарам идиотската зима в идиотско измръзнало настроение!
- Дразниш ме.
- Ти повече.
Пан излезе на терасата. Такива кратки и глупави бяха ежедневните им скандали напоследък. Спореха като малки деца, които бързо се отегчават. Без никаква страст, никакво въображение, да не говорим за някакво запомнящо се сдобряване после. Леденият вятър охлади раздразнението и наведе Пан на шокиращата мисъл, че Дара вече не му е интересна. Обърна се и я погледна. Тъпо и ...