Беше възрастен човек и живееше сам в съседния апартамент.
Не знаех много за него и рядко го виждах, почти не излизаше от дома си. Една жена идваше, от Социални грижи, и му носеше храна.
От други съседи бях разбрала, че навремето бил лекар, но не само по традиционна медицина. Казваха, че бил нещо като лечител, но не знаеха подробности, отдавна не се занимавал с това.
- А защо вече не лекува? – полюбопитствах.
Дигнаха рамене.
- Кой знае, може би вече се чувства прекалено уморен, все пак доста възрастен е.
Симпатичен човек беше, не се натрапваше с нищо и аз от време на време му звънях, преди да отскоча до магазина, да го питам няма ли нужда от нещо. Обикновено отказваше, но винаги ме обсипваше с благодарности и от милите му думи ми ставаше някак по-леко.
Иначе животът ми не е кой знае колко интересен. От дълго време живея сама, просто така се случи.
С бившия ми приятел се запознахме като студенти. Брат му беше около година по-голям, но учехме заедно и станахме неразделни. Дори когато завъ ...