След двугодишен полет по кривата на Мелехов – Рихтер – Казаоки, космическият кораб пое по орбита около Земята. За двете години техен живот на планетата бяха изминали над двеста земен и трябваше – според строгите закони на ведомството, да изчакат специалната проверка, която да изследва всички и всичко за опасни организми, евентуални болести, рискови предмети…

Обаче…

От Земята не излетя нищо. Нито кораб, нито някаква поне ракета. Като че животът на планетата бе замрял.

Което потвърдиха наблюдателите – не можеше да се уловят радиосигнали, всеобщо мълчание бе затиснало ефира.

Специалният супертелескоп, можещ да открие бълха върху астероид, също не обнадеждваше.

Отхвърлиха мрачното предположение за евентуална ядрена война – никъде не се забелязваха следи от подобно безумие. Нещо повече – планетата цъфтеше. Зелени прерии, пампаси, степи, гигантски гори, лесове, джунгли, сини морета, океани, езера, разливащи се потоци, рекички и реки…

И животни. Всякакви видове, по всички континенти…

Само дето нямаше и следа от човешко присъствие. Нито транспортни линии, нито градове, градчета, села или отделни къщи. Нито разорани ниви, нито оформени градини и паркове, нито…

Просто нищо…

Жива планета без живи хора…

На петия ден наблюдателите докладваха. Сложната апаратура беше засякла странни същества. Не бяха маймуни – не съвпадаха с профила на нито един известен примат. Но не бяха и хора. Не отговаряха на стандартите, не се движеха по познатия начин, не носеха дрехи, камо ли някакви познати аксесоари и оръжия…

И командирът изпрати ловна експедиция…

Специалната ракета се върна на кораба с очакваната плячка. Три екземпляра. По външните белези – два женски и един мъжки.

Затвориха ги в обща каюта и антрополозите започнаха изучаването им, а сетне и очовечаването им по класическите учебници.

Обучаваха ги да говорят, после преминаха към оформяне на словата в първични изрази, сетне чак минаха на най-сложното – пресъздаване на мислите в изказ…

Което отне шест дълги месеца. Но никой не бързаше. Беше ясно – на планетата няма оцеляло човечество. Съществуваха милиони екземпляри, отговарящи биологично на определението за хора, но… Не бяха хора.

Както и тримата заловени.

Които минаха в по-горния стадий на развитие по Дарвин след денонощен труд и благодарение на остатъците хуманоидност в подсъзнанието им.

Накрая антрополозите успяха да получат очакваната информация от обектите. И проведоха научен семинар на базата на проучванията си.

Докладът беше кратък, стегнат и трагичен. Доклад, показващ, че Дарвин може ряпа да яде пред човешката глупост и алчност. Първото – при хората, второто – при някои хора.

Оказа се, че малко след излитането на кораба, властта на планетата взели другомислещи хора. Привърженици на природата, на свободата от всичко, защитници на първичното, врагове на поетата цивилизационна посока.

Първи се проявили ученичките. Омръзнали им изискванията, морала и труда. Напускали училищните занятия, стачкували… Не знаели защо, но знаели срещу какво. Срещу извечните правила и реда в облществото.

Присъединили се учениците. Защото събрание на истеризирани ученички е най-лесното ловно поле за така жадувания и недостъпен в тая възраст секс…

След което малките пораснали, а подобен живот им се усладил. И като типични хищници се обединили в компании, групи, партии. Сами нищо не създавали – отде знания и умения за това, но пък поискали властта и контрола над обществото.

Получили ги. Защото бабите и дядовците им се прехласвали пред дързостта на младите симпатични невежи и ги подкрепяли отвред и навред.

Тъй като цивилизацията изисквала възможности, знания и интелект за управление на света, новото общество си изградило неуправляема цивилизация.

Най-напред ликвидирали енергетиката. Че защо им са атомни централи? Кой ще ти учи маса години как се управляват, че и после още повече време ще работи непрекъснато в тях?

После премахнали и други източници. По същата причина.

Обявили – милиони ли, милиарди ли, колко там години – но планетата се задоволявала от слънчевата енергия. Нека се продължи традицията.

Е, искали им се фини ястия, вкусни напитки, елегантни жилища… Но – кой да ги направи? Да губи време и да се мъчи с труд…

Затова пък гроздето можело самО да ферментира по лозите, месото е вкусно алангле, а тревата може да се дъвче леко. Да не говорим за вкусни плодове и зеленчуци, които природата отглеждала сама за човешките си деца…

Вярно, човечеството намалявало – най-вече от глад, студ и постоянните войни за лозя, джунглясали градини, водопои.

Обаче – то си е природно. За оцелелите оставало повече…

И ето ги – без цивилизация, без умствени напрежения и излишъци във вид на книги, филми, музика…

Да, де – музика давали тамтамите, книгите ставали за подпалки на огъня в северните краища, а филмите били забавни ленти за игра…

Докладът свърши.

Антрополозите загледаха умислено през илюминаторите. А навън щастливи от връщането към познатия живот, двата мъжкаря се забавляваха с женската. Добре, че природата даваше възможности и за двамата едновременно…

Което Дарвин надали е подозирал дори…

Десерт - сладолед с лют пипер - https://genekinfoblog.wordpress.com/