С животни съм си била говорела... Хлопало ми нещо... Абе, я си гледайте работата. Хлопа, верно е, че хлопа, вратата, ама тя щото е стара и вече не се затваря плътно. То всички рано или късно натам отиваме - на един му хлопа ченето, на друг колената... Ми ядосвам се, ами! Че с кого да си говоря? Тръгнеш да си говориш с родителите - каквото и да кажеш, все не си прав (сигурно някой ден, ще разбера, че е било така ). Искаш да си говориш с управляващите - че то това разговор ли е? Монолог. За да има разговор, отсрещният трябва да слуша или поне да чува, че ако кажа разбира, ще дойде в повече, щото за да разбираш някого трябва да те е грижа и поне малко да ти пука за него. Нали така? Е, вярно е, че с приятелите от време на време става по някой хубав лаф мохабет. Измежду оплакванията. И как, не мога да разбера, толкова лесно виждат това, за което да се оплакват, а като ги питаш за нещо хубаво, се почва едно чудене, един смях...
И как човек да не си говори с животните! Та и аз така. А те те г ...