Повтарят ни постоянно, че никой не е по-велик от хляба. Глупости! Никой не е по-велик от бомбата. На кой ли му пука, стига да не е в моето положение. Сам съм в априлската утрин, стиснал пушката с две ръце и примрял от страх и ужас. Патрулирам по улиците на Белфаст под непрестанния дъжд, който бие като барабанен залпов огън. Докато понасям бойното си кръщене в Северна Ирландия, гаджето ми си е у дома и, знам ли, може би се чука с най-добрия ми приятел. Животът е несправедлив. И все пак го предпочитам пред смъртта. Не искам да умра, не искам да съм просто поредното дете на гибелта.
Не искам!
Не ме оставяйте да умра!!
******
Като казвам, че животът е несправедлив, наистина го мисля. Не можеш да си избереш дали да се родиш в красива къща на един хвърлей от Скалата* или в някоя миризлива дупка в Уест Грантън*. Едни хора просто се раждат с шанс, други не. Някои мъже редуват ски в Алпите с почивки в замъка Балморал, други бачкат цял живот в мината. И като го погледнеш, винаги хората от първат ...