ДЕФИЦИТЪТ
Едно време хубави неща трудно се намираха в търговската мрежа. На пръсти се брояха обектите, където, я с късмет, я по другия начин, простосмъртният можеше да сбъдне някоя своя дребна човешка мечта.
Такъв един беше „София”. Разположен в центъра на столицата, в близост до емблематичните „Централни хали”, всеки ден той биваше посещаван от хиляди соц. труженици, служащи и художествено–творчески интелигенти. Единствено гигантът ЦУМ го превъзхождаше по известност.
Продавачите там бяха на почит. Мереха слава с кръчмарите и бензинаджиите. Да те заговорят беше рядкост, а усмивката – изключително събитие.
Същевременно ходенето на театър и въжената линия бяха достъпни за редовия българин. Киното и вкусните банички – ежедневие. Много по–голяма духовна наслада доставяше обикалянето по магазините. Там беше тръпката. Особено, ако това приключи с успешна покупка. Стоките, макар и дефицитни, бяха качествени и с гарантиран произход.
Обикалях една вечер в търсене на подарък за любимото същество ...