Eia (Росица Танчева)
436 13844
9.11.2022 г., 17:57 ч.

Делфинчо, Финчо и Инчо 

  Проза » Приказки и произведения за деца
673 2 9
2 мин за четене

       Мама Делфинка се чувстваше най-уютно в своя дом – в Океана. Обичаше го посвоему, макар да съзнаваше, че я ограничава. Често си мечтаеше за чудеса, които можеха да се случат само на сушата. Още по-често копнееше за звездния безкрай, а той нощем се откриваше над нея неустоимо красив. Мама Делфинка бе родила три мъника. Най-големият се казваше Делфинчо, средният – Финчо, а най-малкият – Инчо. Тя по цял ден си играеше с тях и неусетно ги учеше на делфинските номера. Но тази вечер се беше замечтала и след дълго съзерцаване на звездното небе, каза, сякаш на себе си, с едва доловима тъга:

            -Дали своя единствен миг житейски на делфинското равновесие посветих или пък в дребнотърсачество се провалих? Простете, живи твари, невежеството ми простете! Съществуващото отвъд Океана така и не прозрях. В него все се лутах – безпътно, безпризорно. Създадох три живота, три крехки твари и водя ги по водната си диря. Защо ли? Дали, за да продължат лутането ми безкрайно…

             Сепна я гласът на Делфинчо:

             -Мамо, мамо, чуваш ли? Някой вика за помощ!

           -Да, мамо, да побързаме! Виждам го! – Финчо изпревари братята си и ги поведе с най-бързото си плуване по лунната пътека.

             Инчо, макар и най-малък, за нищо в Океана не искаше да се предава. Изпревари всички и пръв стигна до викащия.

               Делфинчо, Финчо, Инчо и мама Делфинка го наобиколиха.

              -Едно, две, три, с муцунка давещия повдигни! – изпляска три пъти с опашката си майката, по стар делфински обичай. Тогава задружно всички подхванаха моряка и той се намери на гърба на Инчо.

              До сутринта делфините носеха на гърбовете си човека, като се сменяха, че никой да не се измори. А когато се развидели, вече бяха наближили един кораб. Човекът радостно замаха с ръце и аха, аха, пак да цопне в Океана! Но семейството делфини го закрепи – този път на гърба на Финчо и с ловки движения го издигна чак на палубата на кораба. А там го запрегръщаха другарите му – моряци.  

             Делфинчо, Финчо, Инчо и мама Делфинка затанцуваха весело и не се отделиха от кораба чак до вечерта. А когато небесният свод засия над главите им, щастливи се плъзнаха по лунната пътека – там нейде, в безкрая на добротата.

© Росица Танчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Вълшебството на приказките »

9 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Светли празници, Роси.
  • Благодаря ви! Честито Рождество Христово! Да сте здрави, изпълнени с енергия и позитивизъм, с нови творчески идеи, които да претворите в произведения!
  • ... в безкрая на добротата. Успех!
  • Много хубава приказка - за смейството делфини там ''в безкрая на добротата". Подкрепям мнението на Дон Бъч - ''учи, без да поучава".
  • Благодаря ви! Винаги съм обичала приказките, а още повече ги заобичах след като станах баба на три внучета.
  • Хареса ми. Успех!
  • Учи, без да поучава. Много приятен стил. Успех!
  • Успех, Eia (Росица Танчева)!
  • Ех, че сладки делфинчета!
Предложения
: ??:??