Eia (Росица Танчева)
436 13844
29.10.2016 г., 14:33 ч.

Делникът и бялата чапла /не е за конкурса/ 

  Проза » Разкази
1104 3 14
1 мин за четене

     Делникът страдаше от хронична тютюнджийска кашлица.  С дълбоки сенки под очите, той се задъхваше на всяка крачка. Но нямаше време да спре, да се огледа, да се промени. Бързаше, защото от него искаха пари, пари и още пари. Всички, които му се изпречваха на пътя и го отклоняваха от остро проскърцващото му, но настъпателно въртеливо движение, бяха досадници и го дразнеха. Любимец му беше само господин П. Сигурно защото той бе самоуверен и наперен като гащат петел пред заколение. Кълвеше всички наред и по този изпитан начин умело проправяше път на задъхания делник. Докато един ден не съзря и то много по-високо от гребенестата си глава – в небето, над димния град, най-красивите бели птици, които можеше да си представи. Мъдро и спокойно, те летяха в ято, изписващо в устрема си латинската буква „V“. Господин П. се разсея, проследявайки полета им чак до езерото „Сребърна“. Там успя да разгледа птиците отблизо и разбра, че това е било ято от бели чапли – грациозни и толкова различни от него!... И се влюби в една от птиците! Тя имаше най-стройните черни крака, които по изящен начин контрастираха с бялото ѝ оперение, а размахът на крилата ѝ бе вдъхновяващ и подканящ за полет. Господин П. усети странен подтик, който за първи път го отклони от делничния му галоп. Намери подходящо парче дърво, както и резбарско ножче и трепетно, забравил за всичко друго на този свят, го задялка. Скоро изпод пръстите му се появи най-фината статуетка на чудна чапла. В тази необикновена вечер господин П. за първи път не поиска да клъвне някого от заобикалящите го досадници. Напротив, подари на случайно минаваща покрай него жена фигурката, която бе изработил със собствените си ръце. Тя му се усмихна и господин П. забеляза, че дамата е очарователна… Дали защото статуетката, вдъхновена от красотата на бялата чапла, носеше щастие?

© Росица Танчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мммм..., умили ме...!!
  • Радвам се, че изразеното в разказа ти е допаднало, Ина. Благодаря!
  • Разсъжденията и въпросите, зададени в текста, са актуални и често спохождат нас, хората. Твоят вариант на отговор ми допадна.
  • Благодаря и на теб, Йоана!
  • Много красив разказ, Роси, много нежен... Минутка да прочета и се почувствах по-щастлива Ето го смисълът от белите чапли - да са бели чапли! Толкова по-хубав става делникът като просто се наслаждаваме на нещата...
  • Благодаря!
  • Харесах, Eia!

    Светла и ползотворна седмица!
  • Наистина е мило, Роси...
    Трябваше да участваш. Не робувай на виртуалните словоохтливости, не са ти в къщата. Винаги можеш да ги отминеш.
    Е, може да не участваш, само ако нямаш време да четеш. Гледай аз сега как се набутах Освен себе си трябва да чета и другите.
  • Хубаво е, Роси!
  • Мъничко, живо и топло.
    Много ми хареса!
  • Радка, Младен и Виктор, благодаря за коментарите! Мисля, че във форума казах ясно защо няма да участвам в конкурса.
  • Много мило. Защо не учавстваш в конкурса? Чудесно си го написала!
  • Изящна миниатюра. Щом красотата ще спаси света, толкова повече е допустимо една красива чапла да стане причината за духовното спасение на г-н П. Замисли ме, Роси. Поздравление!
  • Роси, защо да не е за конкурса? Има си чапла, има си ято, има си идея... Всичко си има!
Предложения
: ??:??