Делото
Ограбиха ме. Сигурно на всеки се е случвало. Тогава живеех в Кърджали в къщата на баба ми. Една такава двуетажна, близо до пазара, с малко вътрешно дворче. Крадецът беше се катерил по стената над гаража и от там през терасата на вторият етаж беше слязъл по стълбите в двора и влязъл в незаключената къща. Смешното беше, че ако беше опитал да отвори външната врата, щеше да открие, че е незаключена. Тогава не заключвах. И така вече съм ограбен. Хванаха го много бързо. Даже не бях подал оплакване в полицията. Те ме намериха. Получих призовка за съд. “За какво ли ме викат” си помислих. Не ми беше за първи път. Като ме ограбиха веднъж в Шумен, където бях студент и пак не се оплаках на полицията. Те после ме извикаха и пак си помислих “Какво ли съм направил?”, а полицаят ме гледаше с укор и каза “Ама вие въобще не сте подали оплакване. Хубаво, че ние ги хващаме.” Как да му отговоря, че не вярвам да ги хванат.
И сега пак бяха хванали крадеца. Държавата го съди. Той си признал кражбата. Отидох в сградата на съда. Влязох в залата по делото. Вътре беше полупразно, беше малка заличка, по-скоро стая. Крадецът се оказа млад циганин на около 18 г. Висок, слаб. Гледаше някак с наведена глава. Започна да говори обвинението. Изрецитира си репликите. Един българин, търговец, който беше купил крадените вещи и беше ги препродал беше разпитан като свидетел. Той говореше бавно и обясни, че не е знаел, че вещите са крадени и затова ги е купил на безценица от циганина. Интересно какви ли са, ако не крадени при цената, за която циганинът беше ги предложил. Но никой не му зададе логичния въпрос и “свидетелят” не беше в ролята на обвиняем. А и не му беше за първи път. Той сам призна, че и друг път е купувал от “този човек” вещи.
И набързо всичко се претупа и го осъдиха на 1 г. затвор.
Бях объркан. Даже се намесих, че лично аз нямам претенции към крадеца, прощавам му кражбата. Какво толкова беше откраднал? Беше ми смешна и самата кражба. Защото тогава живеех доста бедно и реално нямах нищо за крадене, и точно мен беше решил да ограби. Едни дънки, едно яке, един ръчен часовник... И за това една година затвор!?!... Но обвинението ме прекъсна и ми каза, че не го съдя аз, а държавата.
Дадоха думата на крадеца. Той каза, че се радва, че са го осъдили, защото в затвора хранели, живеел на топло, и му било по-добре, отколкото “навън”. Беше искрен, може би.
© Беркант Ибрахим Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
СТЕФЧО! Толкова си емоционален, че бих могъл да те объркам със СТЕФКА!
-
И ти не си ми интересна повече, по подобие на кварталната ни кучка - Лиза, която ме лае като слеза от колата и разбере, че този път не и нося кокал... Ама като лаеш, как да не ти обърне човек внимание с топли и прочувствени слова, актуални и еквивалентни на безпардонното "ЧИБА"!
-
Дора! Съдейки по начина ти на изказване, ми се струва, че мисленето ти е останало на ниво 1976 година от миналия век... Много жалко за теб! Да ти съобщя голямата новина, а?!? О, чудо! Сега е 2015г.!
-
Ако въпроса се отнася за мен - не знам. Но, ако ти знаеш, моля не се осланяй на митове и легенди, а дай някой доказателствен документ, който не би могъл да се фалшифицира чрез обработка на фотошоп в интернет!
-
24 Май е над национален празник, драга ми Дора! Тук става дума за писменост на безбройните славянски племена и родове, противостояши на латинския, китайския, индийския... и обшо взето, това са значимите фонетични светове... Трети март си е национален, щото бг народа се е отървал физически от турския паразит на гърба му... Предстои ни и духовно оцеляване, което обаче все още не е сигурно, като се има предвид, че крепостта на българщината в Стара Загора и до ден днешен селянее!
-
Ако нямаше значение, евреите щяха да празнуват Коледа, а не Ханука! Аз бих попитал: " От какъв зор празнуваме Св. Валентин, а не Трифон Зарезан? И кой ни натресе шибания Хелоин?"
-
Всяко изключение потвърждава реалността, чрез ситуираната ситуация на местна почва!
-
Благодаря Викторе! Чувствам се хем турчин, хем православен. Нация и религия са две различни неща. В България не вярват, че може да има такова нещо. В Гърция са по друг начин нещата. Там нямат такива съмнения хората. Гръка усеща истината със сърцето си.
-
В! Аз все още живея в България, от време на време - и още не съм срещал "православен български турчин"... Бих ти препоръчал, да не се осланяш в изказванията си, на своите романтични предположения за natura bulgarikum!
-
Радвам се, че американския ми опит ме е научил да не предполагам а да питам. За мен не е странно, че ти си христянин. Даже го предполагах. Тук в Америка видях много хора от Либия, Сирия и Ливан, които са христяни. Всъщност православната църква Свети Георги, която се намира в близост до дома ми е ливанска.
Радвам се да чета написаното от теб Беркант. България всъщност е многонационална държава, колкото и на някой това да не му харесва. Това, че съм от смесено семейство на рускиня и българин не означава, че не съм българин. Това, че се казваш Беркант Ибрахим и произхождаш от семейство на български турци не те прави автоматично мюсулманин и в никой случай не означава, че не си българин. По същия начин, това че си българин не означава, че не си турчин. За тези неща чувството на индивида е водещо и ако човек се чувства принадлежащ на три различни етноса едновременно, както се чувствам аз това си е негово право.
Аз бих казал даже, че да съм руско-български американец, както ме наричат зевзеците тук е много по-интересно от колкото да съм само българин, само руснак или само американец. Радвам се да се запозная с православен български турчин. Поздрави! -
Благодаря. Православен християнин съм, което за мнозина е странно. Даже имах случай на един българин да му кажа и той отговори "Ама то няма турци християни"... Просто когато пораснах и в живота ми се случиха неща, които ме накараха да повярвам в Христос. И вече нататък всичко последва само. Може да напиша за моето обръщане.
Що се отнася до това, че не се вярва полицията да намери престъпника, ами това неверие е породено от житейският опит. Противопоставянето между гражданин и държава в България ще продължи до тогава докато не се отдели държавата от комунизма. Колкото и да сме се освободили от тази система, все още май не сме се освободили. И няма как да вярваш на държава, която е в ръцете на откровенни врагове. -
Разказа е хубав и на много актуална тема. Лирическият в този разказ се чувства по блисък до обвиняемия от колкто до полицията и съда и е абсолютния антипод на свидетеля.
Ще разкажа един истински случай. Моята колежка в работата е мюсулманка. Един ден след пазаруване в магазин, тя забелязала, че касиерката на касата поради разсейване не и е таксувала вещи за 250 долара. Тя не се успокои докато не се върна в магазина и не върна обратно вещите, които не и принадлежаха. Колкото и да не и обяснявах аз христянина, че голямата магазинска верига бълха я ухапала а нейната честност само ще наверди на горката касиерка, която най-вероятно ще бъде уволнена тя си настоя на своето. Даже предложението да отнесе дрехите и да ги дари на джамията беше отхвърлено от нея. Не знам Беркант, каква религия изповядваш, но за моята колежка беше немислимо да присвои нещо, което не и принадлежи. Престъпника си е престъпник след, като е нарушил закона. Закона не е добър след като не наказва прекупвачите на крадени вещи, но това не оневинява престъпника. Съжелявам, че лирическия дотолкова не вярва на държавата в която живее, че нито си е потърсил правата, нито даже се чувства част от нея. Противопоставянето между граждани и държава е най-важната причина за задълбочаващата се криза в България. -
Благодаря Кети!
-
Хубав разказ!
-
Ти остави, нямаше да се учудя, ако и теб бяха осъдили за това, че са те ограбили!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
