– Купи сирене на връщане! – изкрещя жена ми, преди да влезе в банята.
Ще купя, разбира се. Нищо, че на път няма млекарница. Тя все така прави – отмъщава си, че погрознява и издава заповеди. Жена ми е много привлекателна. И става все по-грозна заради себе си, не заради годините. А може би е заради годините, кой знае. Аз я харесвам. Нищо че не ме привлича.
Най-неприятно е усещането, когато чакаш първия рейс. Това чакане е униизително. Минават много автомобили – все луксозни. Живея в малко градче, полегнало върху море от пивка и приятна минерална вода, с пийнали селяндури и главозамаяни богати простаци. Много хора тук имат огромни имоти и мъничко образование.
Не е лесно да минеш барабар с всичките тези уморени, зловещи, но неизменно говорещи, фъфлещи, псуващи, миришещи, дремещи пътници през спирки, завои, боклуци, коне, каруци и битова проказа, докато стигнеш до Работническия квартал. Там е цивилизацията: качват се хора със зъби и нерви. Някои от тях са сресани. По-рядко се срещат примати ...