И още един доста старичък разказ. Вече не си спомням кога го написах. И какво ме накара да го сторя...
(ЗАБЕЛЕЖКА: Всички правописни, смислови, стилови и граматични грешки в текста са допуснати умишлено.)
(ПЪРВА СТРАНИЦА )
Господи, виждам твоето лице, но то мълчи, ужасна тъмнина е то и плаче... как да върна себе си? Познавам ли лицето си, къде са ми очите, къде ми е сънят и защо плаках без сълзи, сега плача и... Драконът е зелен, за да може да прегърне цялата ми същност, земята е огромна, аз съм едновременно и небето, и земята, за да мога да обгърна всичко с мисълта си, за да мога да затворя всичко в процепа между ендодермата и ектодермата на тялото ми и то да си стане само мое... къща, която мълчи и издава тъжни звуци... но тя ни познава, познава сълзите и плаче, като плаче за нас ни притиска с мислите си, защо, защо, защо, защо... Питам те защо плаках в онзи сън, вместо да се смея, щом сега, когато сънувам как сънувам, че сънувам също плача. Ето я светлината, разделя ме, отделя ме, р ...