11 мин за четене
000000000000000000000000000000
000000000000000000000000000000000000000
Утрото като че се бавеше. Той се прибра късно, но не можа да заспи. За втори път кралят оставяше съдбата си в неговите ръце. За сетен път той бе длъжен да го защити! И с радост щеше да го направи. Глождеше го мисълта за граф Бекен. Та те се познаваха от деца! Граф Джефри Бекен бе от много добро семейство и бе възпитан като благородник. Но жаждата му за власт и винаги да побеждава, като че ли бе взела връх над всичко. Обичаше да се обзалага и да предизвиква съдбата. Имаше над четиридесет дуела вече. За граф Уилямс той просто си беше луда глава... Но сега?! Други мисли минаваха през главата му...
Слънцето бавно се издигаше на хоризонта и пръскаше триумфално лъчи. Сякаш някаква церемония предвещаваше топлия ден. Прозорецът, до който бе застанал графът, бе широко отворен. Изведнъж погледът му попадна върху Кити. Тя вървеше забързана, облечена с широка риза и тесни панталони. На гърба си имаше колчан със стрели. Тази жен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация