Бяха се примирили с мисълта, че момиченцето им е с аутизъм, нямаха друг избор. Бащата отдавна беше спрял да се пита: „Как така точно моето дете?“ Прие факта, че тя е по-различна от останалите и точка по въпроса.
С годините някои от болезнените и натрапчиви навици на детето започнаха да отпадат, сякаш след много дълго време прекарано в тунел, най-после се е появила светлинка, макар и едва доловима. Почти до шест годишна възраст, пиенето на вода, мляко или сок от шише с биберон беше като закон, който не подлежеше на промени, не, че не можеше да пие от чаша, просто отказваше да го прави. При малката всичко ставаше от раз, и хубавите, и не чак толкова добри неща, никакви уговорки или обяснения не действаха, тя просто отстояваше своите позиции, сякаш бранеше честта си. Като цяло, детето все повече да се доближаваше до „нормалните“ си връстници, издаваше я единствено поведението ѝ, когато се разтроеше от нещо, често незначително, тогава започваше да плаче истерично, сякаш искаше да накаже це ...