Лежах в леглото си и гледах тавана, мазилката се бе поолющила на места и дупките образуваха странни форми. Беше горещо, адски горещо. Но какво друго може да е времето в Куба? Особено през лятото. Въртях се в леглото, чаршафите се увиваха около мен, досадни колкото жегата, не ме оставяха да заспя. Вместо това изучавах хотелската стая – тапетите бяха избелели и скъсани, креслото, поставено срещу двете легла, сякаш играеше ролята на надзирател. Завесите, поставени на вратата към терасата, не помръдваха, избелели и немощни, те пропускаха слънчевата светлина без да са в състояние да ù се противопоставят. Съжалих ги, съжалих и себе си и се обърнах на другата страна към източника на цялото това неудобство.
Писателката спеше по гръб, необезпокоявана нито от горещината, нито от затаената миризма на прах и застояло. Беше ме довела тук без обяснение, беше се влюбила в нещастната стая и бе настояла да останем точно в нея. Служителите на хотела ù предложиха друга, много по-чиста и нова, но Писателк ...