Всяко село или градче с по-малко от пет хиляди жители си има по един собствен селски или градски идиот. В по-големите населени места техният брой е неизброим. Градец имаше точно четири хиляди, двеста и осемнадесет жители и не правеше изключение от правилото. Той си имаше своя Боби. Всъщност истинското му име беше Ивайло, но така го наричаха само майка му, с която живееше, и читалищната библиотекарка. Боби си имаше своя кротък „номер“, с който жителите на градчето бяха свикнали. Когато видеше автомобил, излизащ от малките улички и завиващ по главната, той заставаше пред него и поемаше ролята на регулировчик. Спираше колата с жест, който не търпи възражение, оглеждаше се във всички посоки и ако нямаше движение по главния път, започваше енергично да ръкомаха към шофьора да тръгва. Хората го обичаха. Жените му даряваха по някоя и друга умаляла дрешка от техните съпрузи, а те на свой ред редовно му даваха стотинки за кафе или нещо сладко. Някой му беше подарил стара милиционерска фуражка, к ...