Диана
Поливният канал, извил се като змия с тихо ромолене провираше бистрите си води между редките дървета. От време на време от клоните на старите върби се откъсваше някое изсъхнало от слънцето листенце и приземявайки се върху водната повърхност предизвикваше леки и ефирни трептения. Недалеч от канала, нахлузила зелената си премяна и примесена на места с жълто – червеникави краски издигаше снага смесена широколистна гора. От другата му страна изправени в стройни редици, докъдето ти поглед стигне се бяха ширнали безкрайни слънчогледови ниви. Черните им и узрели пити, украсени с жълто венче от листа, се бяха наклонили и сякаш молеха августовското слънце да не се скрива зад баира за да могат постоянно да го следват в неговия път.
По пътеката виеща се покрай канала в ранният следобед се зададоха двама души. Станимир, висок и едър мъж, облечен в маскировъчно облекло и нахлупил зеленикава шапка на главата бе забил поглед в земята и замислено вървеше напред. На кръста си бе препасал червеник ...