Нямах достатъчно въображение да си представя какво би казала или направила Женя. Но след думите му пак се върнахме на изходна позиция. Трябваше да се изясним, а не знаех как.
- Искаш ли да отидем другаде? – предложи Жоро. Въпросът му не беше лишен от логика. По-добре да не ни виждат заедно, а тук спокойно можеше да се окаже и някой колега.
- Не заради това ти го предлагам! – най-вероятно нещо в съзнанието ми се беше объркало, защото иначе не би било възможно да чувам отговор на мислите си. Още повече, че отговорът като че ли звучеше обидено. Сигурно и погледът ми е изглеждал объркан, защото Жоро продължи:
- Разбира се, давам си сметка, че ситуацията е неловка и далеч по-неудобна за теб, отколкото е за мен, предлагам да отидем някъде, където е по... по-тихо и спокойно, за да можем да поговорим.
Когато влязохме в асансьора, почувствах, че ми е все едно къде ще бъда с него. Където и да отидехме, разговорът ни щеше да бъде еднакво неприятен. Тръгнахме, без да говорим и аз като насън се бут ...