Седя си. Ей така, до камината си седя. Хубавичко ми е, топличко ми е, ама нещо ми липсва. Нещо не е точно така както ми се ще, ама знам ли и аз какво ми се ще? И аз май че съм една щета, та остави се. Хапнал съм си, пийнал съм си, мезенце има, винце има още и какво? Аа, май се сещам: защо няма сега още някой тук, поне да споделя тая хубавинка, да му се похваля колко ми е блааго на душицата, как ми е едно засмяно и розово, да си побъбрим по злободневните теми, да поспорим, да пофилософстваме... Е, бива ли така? Всичко си имам, компанийка си нямам. Това, имането, нищо не е, когато си е само за тебе! Пълна маза с вино да имаш и да пиеш сам. Пълен фризер с месо - и да готвиш само за себе си. Нови дрехи да имаш и да ги обличаш, само за да се видиш в огледалото. Ох, тц, тц, тц! Добре, че не е всеки път така, че няма издържане! Е, хайде, наздраве!
А!? Стига бе! Нали си бях сам? Ами тоя срещу мен? А стига бе! Нещо, нещо, абе... как и да го гледаш, все това си е. Аз седя срещу себе си! Майчицее ...