Като млад учител беше харесван от учениците извън часа. Смееше се на вицовете, не виждаше запалените пред носа му цигари, понякога даже черпеше някоя бира по късна доба.
Виж – в час… Не, че на младежите им се учеше, да не говорим за такова антихуманно нещо като математиката, обаче… Трябваше им някоя оценка – при това по възможност висока. За което често се полагаха изпити, а при тях се изискваше минимално разбиране…
Как? Той обясняваше леко и приятно, но единствено на носа си. Тихо, мъркащо, подредено… Кой знае какво и защо…
Направиха го директор. И вече можеше и да шепти – другите се налагаше да опъват ушите си.
А директорствуването се оказа точно за него – готов мениджър. Е, имаше опит – що години въртеше селскостопанско производство в селото си… Използваше отначало двора на родната къща, после арендуваше земя, наемаше техника…
И работниците намери лесно и хитро. Просто следобяда пълнеше две коли с лелките от училището, пускаше ги на нивите, накрая плащаше на ръка. И той доволен, и т ...