Буди ме нощем, и ми вика:
- Стига си търсила под вола теле. Не рови там, където вече е ровено. ТАМ НЯМА НИЩО, което да ти трябва.
Гадняр. И без него се сещам, че трябва да търся другаде. Ами що не каже къде?
Реших да му се изрепча:
- Я стига си ме тормозил. Само ми натякваш, и не ме оставяш да се наспя. Не ме занимавай повече, освен ако не ти дойде някоя блестяща идея как да се измъкна от блатото.
- Ами кога да те занимавам, като денем вършиш само глупости, и не ти остава време да МИСЛИШ!!!
- Вече нямам сили да мисля. А и за какво? Нещата са такива, каквито са. На моите години трябваше вече да жъна, а не да се лутам като пиле в кълчища. Та да те питам, ти къде беше, когато бях на 20? Мммм? ….Мълчиш, я.
- Винаги съм ти говорил. Когато ме слушаше, нещата ставаха. (лъже!)
- Аз не си спомням такова нещо. Никога не съм те чувала да се обаждаш. Мъчиш ме тука от три години, и се наслаждаваш садистично. А и какво точно е станало, според теб? Семейството, ще кажеш, детето, работата…всичко! Да, ...