8.
– С еднопосочен билет ли каза? – направи се на ударен Готвача. – Да, права си. Острани сигурно така изглежда. Как не се сетих? Не си дадох сметка, че по това време е трудно да тръгнеш сама. Добре, ето какво ще направим.
Щял да изпрати след час или най-късно два Рязания да я вземе и да я закара. Нека си стои вкъщи и никъде да не мърда. Ще ѝ се обадят по телефона. Да не говори с никого. Всичко ще бъде наред. Да не се притеснява. За нейно добро е.
– За мое какво? – ехидно се сопна Мария. Искаше да го дразни.
– За твое добро. Така се казва. Може и да не познавам доброто, но поне зная как изглежда.
Това комплимент ли беше?
Мария видя как автомобилът на Готвача бързо обърна и гумите изсвистяха по мокрия асфалт.
Готвача бързаше. Мария също. Схвана нещата. Грабна белия плик и изтича до къщата. Събра, каквото беше необхдимо, напъха документите в чанта и... Може би трябваше да остави бележка.
Трябваше ли?
На кого?
Неуместна идея. Знаеше, че скоро ще дойдат за нея. По-бързо!
Хукна през градина ...