22.03.2016 г., 7:49 ч.

Джеси 

  Проза » Разкази
1110 0 8
13 мин за четене
Казват, че кучето е най-добрият приятел на човека. Приятел, който никога не би те предал, излъгал или наранил. На него можеш да разчиташ за онази безрезервна любов, която изпълва цялото ти сърце и дава смисъл на всеки един твой ден, прекаран на този свят. Това е истинската любов. А някога питал ли си се какво си ти за твоето куче? Не? И аз не бях. Но времето ми показа, че всъщност за него аз съм целият свят!
Отраснах във ферма на юг. Където и да погледнех, виждах зелени поля, високи дървета с величествено извисени корони към небето, отражението на слънцето в повърхността на реката, която минаваше наблизо и чувах приказните песни на птиците. Топлият вятър галеше лицето ми и понякога ме караше да повярвам, че мога да полетя заедно с него и да видя от високо широкия свят. Обичах да прекарвам почти целият ден навън. Качвах се на някое дърво, сядах на клоните му и четях любимите си книги под дебелата му сянка, която ме пазеше от парещото слънце. Така често забравях за времето и откъснат от ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боян Боев Всички права запазени

Предложения
: ??:??