Джонатан вървеше по пътеката към фабриката. В нея бе прекарал почти целия си живот, най-малкото тази част от него, която беше съзнателна. Баща му беше работил там и Джонатан беше израснал покрай всичките машинарии, които бяха живота на баща му. След това го беше наследил. Докато палеше втората цигара за деня, Джонатан зърна едно малко цветче. То сякаш го гледаше и той се спря. Загледа се в цветчето, имаше нещо твърде красиво в него, беше лилаво, с четири венчелистчета, изглеждаше сякаш усмивка на малко момиченце, току-що яло къпини. Поне това видя Джонатан. Понечи да го откъсне, но щом протегна ръка, осъзна нещо-това цветче трябваше да остане там, това беше неговият живот. Джонатан продължи по пътя си замислен. Вглеждаше се дълбоко в себе си и в своя живот и мислеше дали всъщност беше негов или на баща му. След няколко секунди се обеди, че е пропилял цялото си време и му се прииска да избяга, да живее, да познае истинския живот, неговия. Повървя още малко и скоро събра смелост. Макар ч ...