Мале, мале! Ако знайти какво ми са случи… Оня ден да зема да умра. По случайност. Както си пиех ракийката, дето ми я даде един приятел (бях стигнал на седмата чашка), когато са гътнах.
И още не съм изстинал както трябва – от Общината ми са обаждат:
– Господине, донесете си смъртен акт, молим!
Много се изненадах, че са толкоз експедитивни.
– Ама чакайте да си почина, бе хора! Да не мислите, че умирането е лесна работа!
– Имате достатъчно време да почивате – ми рече служителката. – Първо трябва да донесете смъртен акт, иначе ще носите отговорност по член еди кой си и ще продължим да ви начисляваме данъци и лихви.
„Брех! – рекох си. – Като бях жив не знаеха, че съществувам и въобще не съм плащал нищо.“
И естествено, отидох в институцията, която трябваше да ми издаде документа. Там се направиха, че не ме виждат. Не се изненадах, щото и докато си бях жив, си беше същото. Веднъж отидох да кандидатствам за социални помощи, а ми казаха: „Следващият, моля!“ Значи фактически ме няма.
Отивам в Ме ...