Той отпи от кафето си и стрелна поглед към следобедното слънце. Уморен беше, а трябваше да се връща на работа. Входът на старата сграда с ронеща се бяла фасада го зовеше. Последната глътка кафе му загорча. Докато се мръщеше, посегна към навитата на руло хартийка. Нямаше навика да чете подобни неща.
Все пак разви хартийката. На нея пишеше „Днес ще намериш любовта“.
Подсмихна се кисело. Вече бе прехвърлил петдесетте и изобщо не му беше до любов. След неуспешният брак, завършил с тежък развод преди повече от десет години, той не желаеше да нито да се обвързва, нито да изпитва силни чувства към представител на противоположния пол. Ергенският живот му харесваше. Смачка хартийката и я запрати в кофата за боклук.
Стана, плати си кафето и се отправи към работното си място.
Веднага бе връхлетян от вихрушка от информация. Неговият колега не спираше да говори за пациентката, приета за лечение преди около час.
– Довърши нещата – каза колегата му, аз влизам да оперирам.
– Добре.
– Запомни ли всичко ...