troia (Катя Иванова)
131 3933
7.10.2017 г., 0:32 ч.

Днешната Ева 

  Проза » Разкази, Хумористична
1388 1 11
2 мин за четене

 

Вървеше  наперено по малката селска уличка. Тротоарът беше тесен и очукан, но лошият му вид не ѝ пречеше. Беше свикнала да маневрира ловко с високите токчета, преодолявайки потрошените павета. Беше облечена с шарена прилепнала рокля, която очертаваше пищните ѝ форми. Едрите ѝ задни части, бюст и бедра се поклащаха съблазнително, а според моралистите – скандално. Не беше първа младост, но младежкият ѝ дух я бе превърнал в жена без възраст. В западащото и застаряващо  село беше като двадесет годишна.

 

– Виж я, виж я.. – сръгаха се взаимно с лактите  баба Чочовица и баба Ядовца. Те бяха седнали на припек точно до тротоара, върху една разклатена скамейка. Наричаха ги „местната милиция”, защото не пропускаха клюките  в махалата. Работеха без почивен ден и без заплащане.

– Как не я срам! Виж как си чупи кръста само?!  Ейй, не я боли да знаеш...  – одумваха я възмутени  с прикрита женска завист.

 

Беше ранен следобед. Слънцето прижуряше, подухваше горещ вятър, а тя ги подмина невъзмутимо все едно не съществуваха и я полъхва морски бриз.

Нейната атрактивна външност  не остави равнодушни и тримата достолепни пенсионери седнали   встрани от тротоара. Очите им блеснаха като на гладни вълци пред вакло агънце. Единият от тях бързо се окопити и я заговори:

– Съседке, къде така в тази жега? За хляб ли отиваш?

Красавицата се поспря и му проговори с леко дрезгав глас:

– Отивам при Пена  – шивачката. Имам уговорена среша с нея.

– Ами аз... такова... имам пари ако искаш. Вчера взех пенсията. Ще ти дам 50 лева срещу някоя романтична услуга. Чувам, че не отказваш на такива предложения. – запелтечи бай Ставри.

– Аз също бих ти помогнал като твой почитател. Даже и сега бих ти дал 20 лева – затършува припряно из джобовете на избелелите си панталони бай Стоян.

–  Е , аз нямам пари, но мога да ти предложа една ябълка. Ама много е хубава! Виж, голяма е, червена, вкусна.. –  започна да забърсва плода с ръцете си, за да му предаде търговски вид бай Генчо.

 

Местната красавица само  се изсмя като ощипана ученичка и ги подмина развеселена. Тя беше съвременната  Ева, която не се лъжеше лесно, камо ли за една ябълка.

 

© Катя Иванова Всички права запазени

 

 

/по действителен случай/

Произведението е участник в конкурса:

Разказ на свободна тема »

3 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей, Александър! В разказчето ми няма голяма символика. То е написано по действителен случай. Дядото наистина е искал да "заплати" с ябълка, което е жалко и смешно.
    Благодаря за уточнението. Съгласна съм с теб.
  • Ева не се е подлъгала по една ябълка, а се е поддала на сладките и измамни думи на Сатана, за това че ако я изяде, ЩЕ БЪДЕ като БОГ, пропускайки малката подробност, че това ще се отнася само до познанието на добро и зло, а не за всичко останало. Не напразно има една поговорка, че "Дявола е в детайлите".
  • Благодаря ти, Чарли!
  • много добро !
  • Благодаря ти, Миме. Радвам се, че съм те усмихнала, защото не е лесно. По-лесно се пишат тъжни истории.
    Поздрави!
  • Усмихна ме, а усмивката е даден глас
    Успех!
  • Смешно ти е защото си мъж и си с привилегии. Никога няма да ти се налага да маневрираш така.
    И аз ти благодаря! Поздрави сър Димитри!
  • Ехаааа...
    "Беше свикнала да маневрира ловко с високите токчета, преодолявайки потрошените павета".
    Как ги мислиш такива... две минути се смея...
    Благодаря ти!
  • Силве и Хриси благодаря ви много за милите думи.
    Поздрави и на двечките!
  • Хубаво е!
  • Прочетох с удоволствие! Успех!
Предложения
: ??:??