2.06.2007 г., 9:17 ч.

До моето неродено дете... 

  Проза
3629 0 17
5 мин за четене
Здрасти, Денис!
Когато четеш това писмо, вече ще си роден и ще си голям човек. Поне се надявам, че ще станеш човек. Пиша тези редове, превила се над нощното шкафче. Неонова лампа ми осигурява светлина, за да мога да ти пратя поне това.
Защото сигурно ще умра. Доста сигурно. Въздишам тежко, но се усмихвам, защото те усещам как риташ в мен. Приятно е да знаеш, че даваш нов живот, нова надежда. Аз моите ги изживях и пропилях. Надявам се на теб да ти върви по-добре.
Денис, моля те, не ме мрази. Обичам те, наистина! Сигурно ще ти е трудно да живееш сам в онзи див, бесен, жесток свят, където дните ни са диктувани от малки книжни банкноти, които нямат никаква стойност за никой друг освен за нас. И все пак заради тези летящи листчета ще трябва да правиш един куп унизителни неща.
Извинявай, че те оставям, но - повярвай ми - не е мой избор. Поне не сега. Когато започнах, не осъзнавах, че ще умра. Знаех го, но не го осъзнавах. Забивах игла след игла, след игла в себе си и всеки път се чувствах бо ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иво Всички права запазени

Предложения
: ??:??