Киро умря.
Ей така, изведнъж, съвсем неочаквано. В барчето ‘Трите гълъба‘ на пресечката с ‘Алабинска‘.
Случи се по време на ожесточен спор между него, Герасим и Миладин. Спор, подкрепен здраво с обилно количество алкохол. Предмет на спора беше кой е най-великият боксьор на всички времена. Киро твърдеше, че е Владимир Кличко. Герасим и Миладин ожесточено залагаха на Мохамед Али. В един момент Миладин спонтанно реши да демонстрира предимствата на гениалното ляво кроше на Мохамед Али. Замахна здраво във въздуха, но траекторията на юмрука му срещна неочаквана предграда – главата на Киро, която неизвестно защо внезапно клюмна напред към Миладин.
***
Ангелът Геронимус монотонно четеше справката за деня пред Небесната Комисия за Въдворяване на Душите.
От Божията квота присъстваха старши комисионер ангел Севастократор и старши комисионер херувим Пантелей. Квотата на Сатаната беше представена от комисионерите Дамиен и Диабло.
‘Номер 35893. Име – Кирил Григоров Кирилов. Време на смъртта 20.09.2017 21:37 CET. Място на смъртта – 42.47.53 сш и 18.24.45 ид.
Причина – все още неустановена. Възможни причини:
1.Смърт при нещастен случай - непредумишлено убийство – лицето получава силен удар с юмрук в областта на слепоочието. При аутопсията е установен мозъчен кръвоизлив възникнал в резултат на удара.
2.Самоубийство – лицето е починало от целенасочено поето прекомерно количество алкохол, смесен с висока доза наркотици. Кръвните проби, взети веднага след смъртта, показват наличие на 4.87 промила алкохол, 2.7 мг метамфетамин и 1.59 мг хероин. Анализът на живота на починалия показва, че съществуват сериозни мотиви за самоубийство – скъсване на любовна връзка заради изневяра, скорошна смърт на майка му, тежко болен племенник, скорошен развод на сестра му, сериозни материални затруднения, неизплатени дългове.
Все още се работи по установяване на действителната причина. В този случай е възникнала изключително рядка правна ситуация – от презумпцията за убийство следва приемане на обстоятелствени фактори, предполагащи самоубийство. И обратно – от презумпцията за самоубийство следва приемане на обстоятелствени фактори, предполагащи убийство. Случаят изисква допълнителен задълбочен анализ.
Поради това към момента няма яснота дали лицето да бъде въдворено в Конвенционално Чистилище за Новопостъпили Души или Наказателно Чистилище за Самоубийци.
Предложение за решение - Съгл. Чл. 563, ал.1 от ‘Правилника за въдворяване на новопостъпили души‘ лицето да се остави временно на нетленно пребиваване в материалния 3-дименсионен свят ‘
‘А сега да пристъпим към гласуване... Приема се с пълно единодушие. Дава се на разследващия орган законния срок от 34 дни за решаване на казуса. Преминаваме към следващия номер...‘
***
Киро стана, разтърси глава и се огледа наоколо. Първо по инерция потърси с поглед недопитата чаша скоч с лед. Не че му се пиеше, просто по навик. Но чашата я нямаше на мястото, където я беше оставил. И не само чашата я нямаше. Нямаше ги Миладин и Герасим, нямаше никой. Само барманът миеше някакви чаши и си поглеждаше часовника си.
‚Абе Боре, какво става тука? Къде е народът? Здраво ме цапардоса това копеле Миладин... Яко кроше ми нанесе. Играчка-плачка стана малко работата... Интересно, че не ме боли след такъв удар. Ама не ми се и пие вече, което е странно. Явно ще е от крошето все пак, друго обяснение няма.‘
Борето въобще не му обърна внимание и продължи да мие чашите.
‚Както и да е. Чао, до утре.‘ – Киро махна с ръка и излезе. Премина бързо покрай две жени, които оживено обсъждаха нещо и сочеха към заведението. Попита ги какво се е случило, но те не му обърнаха внимание. Продължи нататък, беше му едно леко-леко, чак да хвръкне. Нямаше и следа от обичайното алкохолно опиянение...
‘Ето още един начин за бързо изтрезняване‘ – помисли си Киро. ‘Праскат ти едно кроше и си свеж като кукуряк. Ама малко шокова е такава терапия... Не е желателно човек често да се подлага на нея...‘
За последните две години Киро бе сполетян от ред нещастия.
Болезнената раздяла с Ленчето ( как можа да го зареже заради онзи татуиран чалгаджия със спортното БМВ? ), смъртта на майка му, внезапното заболяване от рак на любимия му племеннник Асенчо. След това остана и без работа. Това беше твърде много дори за позитивен човек като Киро. Съсипа го психически, пропи се, посегна и към дрогата.
След злополучното кроше споменът за пороя от неприятности, който го засипа през последните две години и който му причиняваше постоянна душевна болка, започна някакси да избледнява... Сякаш тия неща не се бяха случили не на него, а на някой друг. Преди се чувстваше готов да застреля и Ленчето, и нейния нов любовник. А сега усети, че предишната му ярост към тях изчезна, вътрешно в себе си сякаш им прощаваше. А любовта му към Ленчето запламтя с нова сила, въпреки всичко, което се случи.
Луташе се безцелно по улиците, загуби чувство за посока и ориентация...Няколко пъти влизаше в кварталното барче ‘Трите гълъба‘, но после бързо излизаше. Никой от редовните посетители не му обръщаше внимание, сякаш не го забелязваха. Но не се чувстваше обиден. А най-странното от всичко беше, че вече въобще не му се пиеше.
Прибираше се в къщи след дълго скитане по улиците, лягаше на дивана с обувките и страдаше, страдаше… За малкия Асенчо, за майка си, за сестра си, за Ленчето, за целия си скапан живот досега. ‘Защо сестра ми се прави, че не ме вижда? И то точно сега, в тоя тежък момент?’ - питаше се Киро. Накрая заспиваше така, както си беше с обувките върху масата. И така вече цели 35 дни.
***
Небесната Комисия по Възкресенията заседаваше изключително рядко, само по конкретни случаи. Съгласно Вселенския Правилник за Метафизични Трансформации възкресения се разрешаваха само като средство за решаване на глобални проблеми или когато въдворяването на новопостъпила душа се окаже невъзможно по една или друга причина. Възкресението на Христос преди около 2000 години беше категорично заклеймено от Сатаната като самоволен и безотговорен акт, който не е бил съгласуван с Висшия Сатанински Контролен Съвет. Оттогава, по настояване на Сатаната, за да се внесе ред в процедурата по възкресенията, беше сформирана Небесна Комисия по Възкресенията, в която Божията и Сатанинската квота имаха равно представителство. Всички предложения за възкръсение бяха подлагани на разглеждане и гласуване от комисията.
Докладчик по делото днес беше ангелът Николаус.
‘Предлагам за възкресение душата на Кирил Гочев Кирилов, приета на отчет при нас преди 38 дни като новопостъпила душа под номер 356 766 920 257 810 967. Причина за исканото възкресение – неразрешим казус по установяване причината за смъртта ( нещастен случай или самоубийство ). Поради това процедурна невъзможност за въдворяване на душата по съответния канал. Подробностите по казуса са ви дадени предварително за разглеждане. Моля за мнения по въпроса.‘
Мълчание.
‘Ами тогава да гласуваме. Да, пълно единодушие. Възкресението на Кирил Гочев Кирилов се приема. Душата ще бъде уведомена за решението съгласно установената процедура.‘
Липсата на интерес по въпроса донякъде се дължеше на това, че Кировият казус беше от типа ‘процедурна невъзможност за въдворяване‘. Но главната причина беше предстоящото празнуване на рождения ден на демона Натанаил, член на Комисията. Натанаил празнуваше 3256-ия си рожден ден и беше поканил всички на почерпка след заседанието. Освен традиционните за такива случаи безалкохолни коктейли от Райските градини, Натанаил се бе погрижил да внесе контрабандно и бутилка фотонен дестилат ‚Джони Фотони‘ . ‚Джони – Фотони‘ се произвеждаше нелегално в Големия Адронен Колайдер по специална технология -
дестилация посредством сблъскване на свръхвисокоскоростни протони и електрони с молекули от 30-годишно уиски ‚Джони Уокър – черен етикет‘. Секретно производство, предназначено специално за контрабанден износ в Небесния Свят.
***
Киро дремеше на дивана и за пореден път се чудеше защо сестра му се прави, че не го забелязва. Беше силно притеснен, като разбра, че племенникът му Асенчо трябва да се подложи на животоспасяваща операция в Германия. Цената на операцията далеч надхвърляше скромните финансови възможности на сестра му… Киро така и така досега и даваше почти всичките си пари за лечението на Асенчо. За алкохол и дрога вземаше назаем от приятели и беше натрупал сериозни дългове…
Изведнъж като изневиделица се появи любимата му котка Сали, която беше изчезнала веднага след злополучното кроше.
Сали го гледаше го втренчено. В погледа й като че ли се четеше тъга и съчувствие.
‚Къде се губиш, сладуранката ми? Убих се да те търся. Бях те отписал вече...‘- каза Киро. И изведнъж чу глас до себе си. ‘Липсваш ми, Кирчо... Мъчно ми е за тебе.‘
Киро подскочи, огледа се, ослуша се. Разбира се, беше абсолютно сам вкъщи, както винаги напоследък. Само Сали мъркаше в скута му.
Изведнъж осъзна какво става и застина в пълно неведение. Говореше му котката Сали.
‚Боже, полудявам ли? Явно сънувам...‘ – каза си Киро.
,Не, не сънуваш. Но сега разбирам, че май не осъзнаваш какво се е случило с тебе...‘
Киро подскочи като ужилен. Сега нямаше вече никакво съмнение. Устните и мустачките на Сали мърдаха в синхрон с членоразделните звуци, които излизаха от устата й.
‚Е, Сали, какво толкова да се е случило с мене? Вярно, имам доста проблеми напоследък, но в нашите лични отношения няма никаква промяна. Ти си моята домашна любимка, аз те обичам и ти ме обичаш, това е.‘ – чу като в просъница гласа си Киро.
‚Да, така е, промяна в нашите отношения няма, но има сериозна промяна в тебе.‘
‚В смисъл?‘
‚Ами помисли сам. Опитай сам да си отговориш на следните два въпроса:
Чао!‘
И Сали изчезна така внезапно, както се бе появила.
След няколко секунди размишление Киро установи, че единственото живо същество, с което беше разговарял през последните 35 дни, беше котката Сали. Смътното подозрение, което се прокрадна в главата му, взе бързо да набира скорост… И след няколко минути се превърна в твърдо убеждение, което го вцепени.
***
Следващите събития бързо го измъкнаха от вцепенението.
‘Здравей, аз съм Филантропий - 529854, твоят ангел - хранител’.
Гласът принадлежеше на странно същество с външност, за която най-конкретното нещо, което можеше да се каже беше, че не може да се опише с думи. Или по-точно изглеждаше като комбинация от всякакви образи и форми, които беше виждал във филмите и в сънищата си. Единственият постоянен елемент в тази ефирна неустойчива мъглявина от форми и цветове бяха очите. Очите бяха яркосини, дълбоки и проницателни. Сякаш проникваха във всяка клетка на тялото му. Сякаш му казваха: 'Душата ти е роман и аз чета внимателно всеки ред, чета и между редовете…’
И преди Киро да успее да изрече на глас спонтанния си глупав въпрос 'Ама ти защо нямаш криле?’, Филантропий авторитетно занарежда:
'А сега по същество. Вече си разбрал, че си напуснал конвенционалния физически свят преди 35 дни. И сега си дух… Искам да те уверя, че котката Сали е добре. Използвах този малък етюд със Сали, за да ти внуша по ненатрапчив начин истината за твоето метафизично състояние… Накратко казано, по силата на Върховния Закон за метафизични трансформации и съгласно Правилника за установяване на причинно-следствените връзки ти си изключително рядък случай на юридически неустановена причина за напускане на земния свят. Това на практика означава законова невъзможност за въдворяване в небесния свят. Нещо подобно на това, което на земята наричате Параграф 22. Съгласно небесното законодателство ти подлежиш на връщане в конвенционалния 3-мерен свят.’
‘Е всъщност какво, ще възкръсна, така ли?’ - ухили се Киро.
‘Точно така, подлежиш на възкресение. Мое задължение е да те запозная с опциите за възкресение. От квотата на Светата троица имаш 3 варианта, както следва:
1.Да възкръснеш като събирач на топки за голф в Денвър, Колорадо.
2.Да възкръснеш като разследващ журналист в Пхенян.
3.Да възкръснеш като дегустатор на кучешки храни в Аархус, Дания.
Житейският контекст на горните рамки е наша грижа. Ти имаш свободната воля да следваш сърцето и разума си.’
'А не предлагате ли опция 'Дресьор на бели мечки’ в София, България?’ - опита се да остроумничи Киро. Всъщност зад привидната му шеговитост се криеше тайното намерение да възкръсне близо до Ленчето, сестра си и племенника. 'Нима има смисъл възкресение без тях?’ - мислеше си Киро.
'Всъщност има опция и за България - временен шеф на Комисията за Финансов Надзор. Тя обаче е от квотата на Луцифер.’ - каза Филантропий.
'Всички опции предвиждат възкресение за максимално време от 3 седмици. За максимум 3 седмици в България ще трябва да одобриш фалита на 2 големи банки, които ще ти бъдат посочени от определени хора. За сценария се е погрижил Сатанинското бюро за житейско планиране на възкръснали. След изтичане на максимум 3 седмици ще умреш отново… Междувременно казусът ти в Небесната Комисия за Въдворяване на Души ще бъде решен.
Това е сценарият. Давам ти 1 ден да помислиш коя опция да избереш. ‘.
След което Филантропий изчезна така внезапно, както се появи.
***
На 40-ия ден от злополучното кроше Страхил Каракашев ( новото име на възкръсналия Киро ), облечен в перфектен черен костюм, с добре оформена брадичка и очила, се появи в луксозен кабинет с дъбово бюро и кожени дивани. В кабинета го посрещнаха трима изискано облечени господа с осанка и телосложение на хамали.
Последва разговор, или по-точно монолози на тримата събеседници на Страхил. Страхиловото участие се състоеше в утвърдително кимане с глава. Страхил имаше чувството, че сънува предизвестен сън, в който предварително е ясно какво ще се случи.
‘От утре встъпваш в длъжност като председател на Комисията за финансов надзор. Относно задачите ти се разбрахме, нали?‘ – каза накрая човекът зад бюрото с нетърпящ възражение тон. И подаде на Страхил едно картонче. ‘Тук е номерът на банковата сметка, която открихме на твое име. Можеш да я провериш още днес. А сега веднага в парламента да гласуваме назначението ти‘.
Следващата част от деня премина като на един дъх. Качиха Страхил в черен мерцедес с кожен салон. Страхил влетя в парламента, обкръжен от журналисти, фотографи и навъсени яки на вид младежи с черни очила. Задъхани репортерки викаха името му и навираха микрофони в лицето му. ‘Г-н Каракашев, как оценявате шансовете си за избиране? Г-н Каракашев, как мислите, ще оцелеят ли 1-а търговска банка и Банка за индустриално подпомагане? Г-н Каракашев, как ще коментирате твърденията на в-к ‘Тревожен сигнал‘, че сте купен от олигарха Корифеевски?‘
Процедурата по назначението мина бързо. Страхил изчете на един дъх текста от листа, който му бяха дали. Въпроси нямаше. Гласуването мина бързо – единодушно ‘за‘. По време на гласуването Страхил забеляза, че тримата господа с хамалските мутри седяха на първия ред.
След гласуването Страхил влезе в близкото барче и си поръча двойно уиски. След малко усети познатата топлина, която обля тялото му. Освен топлината, от глъбините на душата му изригна вулкан от чувства и мисли. Автентичното Кирово светоусещане бързо взе превес над бутафорния Страхил. Последиците бяха от една страна неочаквани за Небесната комисия за контрол на битието, а от друга – очаквани от самия Киро. Като понесен от невидима сила Страхил-Киро се втурна към най-близкия клон на банката си.
‘Ще изтегля половината от сумата по сметката си в брой’ - чу се да казва Страхил-Киро на служителката.
‘Но, г-н Каракашев, за такава голяма сума е трябвало да направите заявка една седмица преди тегленето. Съжалявам.’
‘Да, разбирам ви’ - каза Страхил-Киро и показа служебната си карта.
Момичето я взе, излезе и след малко се върна с угодническа усмивка на лицето.
‘О, да, разбира се, г-н Каракашев. За вас специално ще направим изключение.’
‘Благодаря. Останалата част ще преведа по сметката на фонда за подпомагане на онкоболни деца. Ето номера на банковата им сметка.’
Без изобщо да се бави, Страхил-Киро отиде в апартамента на сестра си и остави пакет с парите за операцията на Асенчо в нощното шкафче на сестра си. На пакета написа: ‘Обичам ви. Кирчо’.
После, понесен от същата невидима сила, се озова пред сградата на Националната телевизия.
‘Аз съм новият председател на Комисията за финансов надзор. Искам да дам ексклузивно интервю. Веднага!’
Страхил-Киро, сресан и гримиран, влезе в студиото. Леко премигна от светлината на прожекторите, после се изкашля да прочисти гърлото си, изправи гордо глава, втренчи поглед в камерите и започна:
‘Уважаеми зрители, това, че в нашето общество има дълбока несправедливост, не е изненада за никого. Това, че държава и мафия са се сляли в едно цяло, за да ни ограбват, също не е изненада за никого. Тия факти са се превърнали във вестникарски клишета. Не мога и нямам намерение да давам рецепти какво да се направи. Никой не е успял досега и не се вижда кой ще успее. Може би промяната трябва да започне със самите нас. Да се вгледаме в себе си. Но това е дълга история…
Конкретният повод, по който съм тук, е да ви предпазя от предстоящо, съвсем конкретно ограбване на спестяванията ви в 1-а търговска банка и Банка за индустриално подпомагане. Като председател на Комисията за финансов надзор съвсем отговорно заявявам пред цялата нация. Има чудовищен заговор за изкуствен фалит на тези банки с цел материално облагодетелстване на олигарси и корумпирани политици…’
С крайчеца на окото си Киро забеляза, че от режисьорския пулт в апаратната ожесточено правеха някакви знаци. Водещият започна нервно да преглъща.
‘Извинете, г-н Каракашев, може ли за секунда да ви прекъсна?’
‘Не, не може’ - каза Киро. ’Ето имената и подробностите…’
***
Веднага след като излезе от сградата на телевизията, Киро си пое дълбоко въздух. Беше хладна октомврийска вечер. От парка подухваше свеж ветрец.
Пред телевизията вече се беше събрала шумна тълпа от репортьори, фотографи и сеирджии. Киро бързо премина покрай тълпата, без да и обръща никакво внимание, сви в първата пряка и бързо се затича. Излезе на съседната широка улица и махна на първото такси.
‘Карай към ул. ‘Камен дял’ номер 8.’ Това беше адресът на Теофан, дилърът, от когото си купуваше качествен метамфетамин, когато имаше пари. А сега имаше много пари. След като се зареди с дрога, Киро влезе в близкия магазин за алкохол и си купи бутилка от любимото си уиски ‘Famous grouse’ – черен етикет. Без да се бави, се прибра в апартамента си. Трескаво си направи обилно количество коктейл от уиски и метамфетамин. След малко заспа дълбоко. Присъни му се неговият ангел-хранител Филантропий.
‘Добре дошъл отново у дома. Точно по разписание, на 40-ия ден.’ Филантропий го гледаше по бащински ласкаво. Погледът му беше пълен с възхищение и признателност.
‘Голяма работа си, Киро.’ - продължи Филантропий. ‘Ти ме изненада толкова приятно. Много ме изкефи. Само така, напук на ония от Сатанинската комисия за контрол върху битието. Ще се скъсат от яд. От над 2 хилядолетия не бяха претърпявали такъв провал...Да ти кажа само, за да се преселиш при нас спокоен. Операцията на малкия Асенчо ще мине успешно и той ще се оправи напълно. Благодарение на тебе. Нали знаеш, ние виждаме нещата в 3-мерния свят още преди да са се случили. Е, не всички, разбира се….Хайде, време е да тръгваме.’
© Веселин Данчев Всички права запазени
Изкефих се докато четях! Аплодисменти за моженето!