Да си спомним за Петър Иванов Берковски /1852-1892 г./, родом от Лом, революционер,
обществен деец, участник във Втората Българска Легия на Раковски, съратник на Левски
Страдаше Голямата река. Вцепенила се бе снагата й, а речеше ли да я поразкърши на вятъра, ставите й започваха да пращят като на ревматична старица. Приплъзваха се по тях глутници от вълци, с кървясали от глад очи и вече по всяко време нападаха кошарите на ломчани, та чак и добитъка от дворовете на къщите им.
В една невярна нощ, в която снегът, подплашен от камшика на виелицата, се мъчеше да зарие дувар, по-висок от цял човешки бой, Иван Берковеца примъкна още цепеници до огнището, прекръсти се, взе библията и седна до възглавето на болнавата си жена.
-Кажи, Въло, какво да ти прочета тази вечер, че по-добре да ти стане? – загрижено я попита, докосвайки с длан горещото й чело.
-Не си губи времето с мене, Иване, ами шии, дорде е видело от огъня, че толкоз аби все твойта игла чакат – тежко се надигна на лакти жена му и го и ...