От ранни зори до късна доба добрият човек ходеше да работи. Караше първа, втора и трета смяна. Не отказваше на шефа и в събота, та и в неделя, за да изпълнят неотложните поръчки, съответно плана. Получаваше от предприятието мижавата си заплата на края на месеца, а от административното, профсъюзно и миналото в ,,нелегалност", заради дошлата ,,демокрация" партийно ръководство, чести поздрави и похвали. За да изпълнява съвестно и навреме задълженията си той в ранни зори носеше по-малкото си дете в едната ръка, а в другата водеше подсмърчащо и недоспало по-голямото до близкото училище и после тичаше със закуска в ръка, за да стигне на време на работното място. След края на работния ден се прибираше уморен и често заспиваше, а топлещата се на котлона манджа загаряше изпълвайки с дим скромния му дом. Възникваше малка свада с жена му заради загорената тенджера и опушения таван, но на другия ден нещата тръгваха в монотонния си ритъм.
Изтъркаляха се дълги години работа. но накрая добрият човек ...