Денят незабелязано е свалил светлите си дрехи. Преоблякъл се е в мрак. Пропуснал съм голотата му.
Нещо ме събуди. Буди ме вандалски акт. Подбудите са хулигански. Лампата над мен светва като прожектор в нацистки концлагер. Някой ми го причинява. Нещо. Човешко същество с нечовешки намерения. Извършва го рязко. Осветлението е на степени. Извършителя това не го устройва. Следва гласът на Мариела, гарниран с режещи стърготини от топящ се ледник. Не се посипват в питието ми, а върху моята глава. Иска да си ляга. Намирам се от дясната страна на спалнята. Нейната. Не съм го направил умишлено. Нарежда ми да се преместя. Отказвам. Вед е заел мястото вляво. Кучето ми.
Поглеждам я. Видът ù е стряскащ. Изражението на лицето заплашително. Не съм толкова потентен, че да правя секс с нещо, изпълнено с толкова гняв. Дори и след бутилка вино. Тя издърпва възглавницата си изпод главата ми. Нейната възглавница. Напуска стаята, мърморейки думи, чийто смисъл остава прикрит. За мен. Не са благи. Оттегля се в ...