- Ало Гинче, какво правиш?
- О… здравей, пиша си справката за цитатите. Намерих си още два цитата. Искат да съм си формулирала научните приноси…
- Имам новина за теб. Можеш ли да слезеш в барчето да пием по едно кафе?
- Ама разбира се, слизам веднага…
След десет минути двете приятелки седяха, навели глави една към друга, в барчето на партера на сградата, в която се помещаваха два биологични института на БАН. Въпреки ранния час, почти всички масички в тясното помещение бяха заети.
Гинка Алексиева и Елена Трифонова бяха доцентки съответно в биохимичния и в биофизичния институт – деляха ги само два етажа.
Елена беше съпруга на член-кореспондент Никола Трифонов, който работеше в института на Гинка и беше председател на Научния съвет. Гинка беше единствен кандидат в конкурс за професор, обявен в този институт. Предстоеше избор на 7-членно жури. Тя едва покриваше минималните изисквания, изборът й съвсем не беше сигурен и цялото й внимание и действия бяха насочени към убеждаване на членовете ...