линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
4.02.2016 г., 10:57 ч.  

 Домогвач (за конкурса) 

  Проза
1049 2 19
Произведение от няколко части « към първа част
2 мин за четене

Домогвач

 

Усещам погледа му, в началото на събуждането си и в края му. Мисли се за непроницаем, а това го прави уязвим. Вярва си, че притежава ресурса на неустоим съблазнител и се надява да го (из)Ползва, ако му се предостави сгоден случай. До тук: играе сам срещу себе си, разгръщайки потенциала на миналия си опит. Оставила съм го да се чуди: защо способността му да хипнотизира избрания субект не му върши работа. Объркан е и това е забавно.

Бърза да намери решение и това го кара да допуска грешки, елементарни и обезкуражаващи го, но егото му не желае да се поучи от тях. То е свикнало да си служи с Думите. Всъщност, не разбира, че служи на Думите. По точно, прислужва им. Не разбира защо Господарите на Своя Аз не го допускат до Играта на Изреченията. Вписва се, идеално, в пейзажното описание на Съвремието, където Всичко Е Любов- и възможното, и невъзможното.

 

Казана дума-хвърлен камък е правилото, което мотивира размяната на основополагащи емоции в битуващото съзерцание на Екзистенциалното. Мисли се за възможен. Цитира всеки успял да изрази себе си във (не)Взаимността. Не разбира защо тя го игнорира. Гледа се в огледалото. Доглежда претенциите на намеренията си и позитивно неглижира основанията на недоволството от себе си преди да разтвори в съчинителните си способности отровата на второто правило: “И Това ще Мине”, нуждата да изпита твърдението му.

 

Създава си ситуации, приемащи и отхвърлящи Времето му. Връща се при Онова от което си тръгва. То го прави възможен, но не му дава възможност да се почувства Изречен за да остане при него завинаги. Обречен е да намира и губи изказаното. Не цени онова, което то му коства. Това ме прави Невъзможна за него. Той ме търси в думите, в тишината след тях, в белотата на празното и пълното, в мастилените сълзи на разплакваните усмивки, във всичко, което е разпиляно в разстоянието “от” и “до” и не ме намира, но намира съмишленици и това го прави щастлив. Целувам го и го оставям на Съдбата му. 

» следваща част...

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Моля, не се препъвайте в Аз изказа... не и този път :)

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ади, винаги е възможно да ми кажеш каквото искаш. Добър читател/слушател съм. Кафето умее да пази тайни. Благодаря Ти!
  • Много неща искам да ти кажа...
    Не подозираш какво ми подари с този текст.
  • Благодаря, ЛиаНик!
  • Линасветлана! Само напред и пиши още такива хубави творби. Поздрави!
  • Написах този разказ за невероятната си приятелка Татяна. Тя имаше нужда да огледа своя свят в огледалото на Словото, за да възстанови и продължи успешно живота си. Спечелила съм достатъчно, подкрепяйки я. Другото... няма значение. Сърдечни поздрави!*
  • "разстоянието “от” и “до” " е пълно с разминаващи се- желания, пътища, мечти и надежди. Харесах! Успех!
  • Явно е някой, за него си... Добър въпрос!
  • Домогвач - или Използвач..., съжалявам, но не се въздържах...!!!
  • Вълшебни думи, вълшебни действия... мнозина разчитат на тях Затова и Господарите на своя Аз не ги допускат до Играта на изреченията Добра душа си, Антонио, Сърдечни поздрави!*
  • RaiaVid (Радка Видьова) - @Стандартно е, но ...навикът да превръщам грозното в красиво /това според една приятелка/ при мен е същностна черта /сигурна съм / Философстването е следствие от него/нея... Както казват в приказките от след потопа- всеки си носи кръста Благодаря Ти!*
  • Хм! Наистина нестандартно и дори невъзможно виждане на невъзможната любов. Самото преплитане на мисли и чувства, на философстване и донякъде несигурност, издигат нещата в култ и налагат размисли след всеки ред. Уверих се вече, че не само в поезията, но и в прозата, всичко е възможно. Желая успех!
  • Карате ме да пиша и трия благодарностите си. Признавам си- не знам какво да кажа. Явно Изненадата ми идва в повече. Още повече Тя Е от Хора, чиито Произведения ценя и препрочитам. Щастлива съм и Ви Благодаря ************ Най-най-най сърдечно
  • Красиво е...
  • OMG!... Толкова изпипан, поетичен и майсторски поднесен текст, че аз... аз просто не намирам достойни думи, с които да го коментирам. Чета и препрочитам! Поклон пред таланта ти, Лина!
  • Това е съвсем различно от всичко, което прочетох досега. Харесва ми нестандартният ти стил Успех!
  • Благодаря, Ирен! Зарадва ме, много.
  • Харесах, Лина!
  • Валери, да не си посмял да триеш, моля те, точно тази своя публикация. Без нея нямаше да оформя този съвсем скромен опит да въведа околните в част от своите представи за възможностите, които дава темата. Всъщност, искам да Ти Благодаря, отново, за спонтанната и искрена реакция. Роси, Благодаря и на Теб
  • За природата на домогвача и за любовта... Хареса ми. Поздравления!
Предложения
: ??:??