Домогвач
Усещам погледа му, в началото на събуждането си и в края му. Мисли се за непроницаем, а това го прави уязвим. Вярва си, че притежава ресурса на неустоим съблазнител и се надява да го (из)Ползва, ако му се предостави сгоден случай. До тук: играе сам срещу себе си, разгръщайки потенциала на миналия си опит. Оставила съм го да се чуди: защо способността му да хипнотизира избрания субект не му върши работа. Объркан е и това е забавно.
Бърза да намери решение и това го кара да допуска грешки, елементарни и обезкуражаващи го, но егото му не желае да се поучи от тях. То е свикнало да си служи с Думите. Всъщност, не разбира, че служи на Думите. По точно, прислужва им. Не разбира защо Господарите на Своя Аз не го допускат до Играта на Изреченията. Вписва се, идеално, в пейзажното описание на Съвремието, където Всичко Е Любов- и възможното, и невъзможното.
Казана дума-хвърлен камък е правилото, което мотивира размяната на основополагащи емоции в битуващото съзерцание на Екзистенциалното ...