1.
Пътя.
Онзи, който ни поема и извървяваме докрай или винаги ни връща да го извървим отначало, може би за да го разберем.
Пътя.
Онзи, който може да те срещне с някой за цял живот или да се разминете, без дори да се забележите, че вървите един след друг.
Пътя.
Онзи, който ни събира или разделя с любимия докато вървим... и пак вървим... и пак вървим...
2.
Ясмин вървеше от дни.
Посоката ѝ бе напред и се надяваше да забрави онова, което остави – което е оставила – след себе си.
Вървеше и се опитваше да не мисли за живота си от вчера, нито искаше да знае какво ще се случи утре. С всеки залез денят завършваше и се прераждаше с новия изгрев. Нищо повече – това ѝ бе достатъчно и продължаваше да върви по Пътя.
Не усещаше смяната на ситните камънаците с прахта на полето; на асфалта, изведнъж заменен с лепкава кал; на пътеката сред тревата, преляла се в студена ивица бетон. Вече бе преодоляла умората от дългото ходене, която посрещна с благодарност, защото успя да заглуши онази умора, която носе ...