Дракононът с пилешките крилца
В димната бърлога, драконът спеше спокойно. Изглеждаше в пълен синхрон с заобикалящата го среда. Пълен пепелник, с още димящ фас, с дим едва доуловим на мъглявата светлина, мъждикаща от единствената лампичка на огромният му полилей,люлееща се опасно над главата на звярът. Беше наясно,че се поставя в опосност, но не мислеше, че има какво толкова да загуби.Наоколо бяха хаотично разпръснати всички предмети и продукти опутребени през последната седмица, а можеби и месец. Чиниий, дрехи, празни ботилки от уиски и употребени салфетки. Животното просперираше в тази среда, или поне така си мислеше. На фона на трагичната картина тихо се чуваше тъжна песен. Едвам доуловима, мелодия звучаща от слушалките, вързани за телефонът му паднал на земята в просъницата му. Особенна песен за леговището на такъв човек, но пък не случайно му беше любима.
Тази едилия и унисон в който беше изпаднал Димо, бе рязко прекъсната от отвратителният,но добре познат му шум -Зъъърррр!-Беше ал ...