В кухнята на Лара течеше усилена подготовка за вечерята, до която оставаше не повече от час. Предишната седмица тя беше поканила своя брат на гости заедно със съпругата му. Дрънчаха съдове и прибори, на котлона цвърчеше тиган, а до него пара пускаше сребриста тенджера. Във въздуха се разнасяха и преплитаха вкусни аромати на месо, зеленчуци и различни пикантни подправки.
Покрай Лара се суетеше и Сара, нейната дъщеря, която дойде специално, за да помогне с приготвянето на вечерята. Сара тъкмо беше изключила огъня под тигана с пържените пилешки пържоли, за да не прегорят.
- Слагай им по една пържола, не по две – нареди Лара, виждайки, че дъщеря ù вдига капака на тигана.
- Ама пържолите са малки.
- Е, и? Те не идват тук, за да се наяждат. Не сме длъжни да ги храним.
- Ще си помислят, че се стискаш.
- Сара, те ще си помислят това, даже ако сложиш десет пържоли на всеки. Брат ми само търси за какво да ме укори. После ще разправя на познатите и съседите си, че съм стисната и не мога да готвя. ...