От два месеца у нас е като в дядовата ръкавичка. Син - снаха, син - гадже, мъж ми, аз и внучката. И малката всяка вечер ми се моли да спи при мене, защото пада луд смях, малко четене на приказки и някоя и друга щуротийка. Една вечер й казвам:
- Бабче, айде да си лягаме, нали при мен ще спиш?!
- Ти па, бабо, само искаш при теб да спя!
А така! Истинска жена, на мен се е метнала, как извърта ситуацията, браво!
А ние с мъжа ми нали сме младоженци, трийсетина години какво са за хода на историята, почти нищо. И нали сме свикнали да сме сами... Една събота сме с малката, една събота летим по хотелите из страната, за да се почувстваме като чужди, щото той остаря. Аз, разбира се - не. Един път на Боровец, на другата седмица на Самоков. По празниците се чудехме на къде да хванем пътя и аз се сетих, че Мая е в Сандански, а аз не съм била там никога. Звъня, уточнявам, а тя даже взе че ме покани на гости с преспиване даже. Обаче мъжът ми се направи на много възпитан.
- Хайде да не ги притесняваме, ...