Още докато разказваше историята в Свирката, Пешеходеца осъзна, че няма достатъчно изразителни думи, с които да опише живописната сцена. Някои неща просто трябва да се видят и да се чуят. Но въпреки това продължи.
Беше в онова, другото заведение на квартала. Не точно заведение, по-скоро дъсчен навес към хранителния магазин, скован от дърво, с три прозорчета към улицата. Покрай двете стени имаше пейки, боядисани надве натри с кафява блажна боя.
Двамата старци седяха, изпънали гърбове, край масата в ъгъла и пиеха бира. Пешеходеца се озова там съвсем случайно, бе влязъл да купи хляб, но внезапно го осени желание за една лимонада. Може би защото рестото бе точно колкото за лимонада.
Познаваше единия от старците – бай Михал, бивш дърводелец, живееше в блока до техния. Другият бе непознат, но също на преклонна възраст – над осемдесетте. Седеше в изправена патриаршеска поза, положил величествено двете си ръце върху бастуна.
Бай Михал пък бе омотал шал върху главата си като чалма, единият край ...