Чакай малко, аз съм любовницата ти, забрави ли?
Ние не си принадлежим, не сме се обричали на вярност и че ще бъдем заедно в добро и зло, докато смъртта ни раздели. Нямаме общо минало и спомени, нито хубави, нито лоши. Нямаме и бъдеще, затова не ми говори за утре. Утре за нас е само дума, изпълнена с пожелателност и неясно съдържание. Утре е за влюбените, за които времето минава толкова бързо, че настоящето не им стига. Утре е и за съпругата ти, която вече е направила план-график на живота ти за години напред. Утре е за децата ти, в които намираш смисъла на съществуването си, дори когато не го намираш в самия себе си.
За моето утре има време, нали така, аз съм още толкова млада, животът се е ширнал пред мен като необятно поле, и колкото и да вървя днес, не бих могла да стигна хоризонта на моето утре. Умните жени мислят за своето утре още от своето минало и започват да го градят от своето настояще. Но аз нямам и свое настояще, защото то е част от твоето. Стъпвам из живота ти като по минно поле, защото наоколо е пълно с опасности, и всички те са свързани с едно – с жена ти.
Тя може да е мрачният тиранин, който ти е обявил тиха война за надмощие още от първия момент на законното ви съжителство. Може и да е удобният приятел, с когото да споделяш всичките си проблеми и да разчиташ на разбиране и подкрепа. Може да е просто нещо, което ти се е случило, без самият да си си дал ясна сметка какво точно означават брак и семейство. Може и да си даваш ясна сметка най-малкото за това, че тя като майка на децата ти, независимо от всичко, ще бъде човекът, с когото ще остарееш и че ù дължиш уважение. Може би дори я обичаш все още, въпреки че е склонна да те дразни за дреболии, а тялото ù е натежало и променено с годините. Може би я желаеш все още, дори да е само в името на онзи някогашен плам и всичките ви хубави мигове. Може би тя е охладняла с възрастта или поради постоянните проблеми от всякакъв характер, и вече ù е трудно да те приеме като любовника, който някога си бил за нея, а това те кара да се чувстваш самотен и потиснат. А може и никога да не си обичал, а си търсил удобство и уют, достойни да заместят майчините, или пък просто си изпълнил дълга си на съвестен гражданин да създадеш семейство, понеже така е редно. Може би си стресиран от перманентното ù презрение, че не си в състояние да ù осигуриш бляскавия живот, за който си е мечтала. Възможно е да е всичко това накуп, и още толкова, но дори и в мигове, когато си обсебен от мисълта за мен и тази мисъл те кара да се чувстваш като влюбен тийнейджър, дори и когато успееш да се убедиш, че това е любов, и си готов на всичко в нейно име, дори тогава това всичко остава в позволените разумни граници. Извън тях те очаква нещо грозно и стресиращо, което носи фаталното име „семейни неприятности”, и може да приема всякакви форми и размери. Ти го знаеш по-добре от мен, защото живееш с това чудовище и знаеш колко главоболия може да ти докара то.
Ето за това си се научил да бъдеш ловък и дискретен и можеш успешно да се раздвояваш – да бъдеш по едно и също време любящ баща и съпруг, и нежно-пламенен любовник. Това не е кой знае какво за теб, защото все пак става въпрос за два различни свята, в които се предлагат съответно и различни екстри, а и усещанията също са такива.
О, случвало се е да преосмислиш ценностната си система, да заложиш на любовта, или просто да полудееш от страст и тогава да се юрнеш през глава в новата си връзка, рушейки всички мостове след себе си. Възможно е и да запазиш приятелството със семейството си, дори когато категорично и решително се впуснеш да градиш ново такова с идеята, че това е правилният път към щастието. Но много е вероятно да бъдеш низвергнат и заклеймен като предател на семейните ценности и това да вгорчи трайно по-нататъшното ти съществуване на вече изцяло реализиран и обичан мъж, какъвто толкова отчаяно искаш да се почувстваш, че си готов да си затвориш очите за очевидното. А то е, че отново си попаднал в добре позната, вече живяна ситуация на дежа вю, в която нещата се повтарят в добре познатата закономерност – съпруга – любовница, познатото – новото, спокойствието – тръпката, уюта – приключението.
Не, не забравям, че може да си от онези щастливци, които по почти вълшебен начин намират рано или късно точната жена за себе си, най-подходящата, единствената, жената с голямо „Ж”. Тази, която наистина дава смисъл на живота им и ги кара да се чувстват точно така, както биха искали. Тази, в името на която всички жертви са били допустими, и която поставяш на свой собствен пиедестал, за да ù се поднесеш като жертвено агне пред нозете на богинята. Тази, която те кара да се чувстваш жив и да се питаш досега живял ли си изобщо.
Не, това не съм аз, разбира се. Аз съм само твоето малко бягство от другата ти, удобната реалност. Аз съм твоята любов в свободното време, от-до, доколкото обстоятелствата позволяват. Аз съм глътката силно, ароматно вино, но за да оцелееш, имаш нужда преди всичко от вода, нали?
Понякога те тревожи мисълта, че ти изневерявам, защото съм свободна и нямам твоите задължения. Това е, защото не винаги можеш да си дадеш сметка, че всъщност съм много по-малко свободна от теб, понеже те обичам. Вероятно точно това би те разстроило истински, защото понякога звучи твърде обвързващо, нали?
Твоята ревност е породена най-вече от заложеното в теб чувство да притежаваш и да не си губещият. Защото въпреки всичко нашата връзка за теб си остава една игра. Игра на любов.
Защо съм с теб ли? Може би защото ме караш да се чувствам специалната и желаната. Може би защото не ме товариш с проблемите си и ми показваш само онази част от себе си, която ми харесва. Може би защото ми даваш точно това, от което имам нужда – илюзията за любов. Защото може би съм била разочарована веднъж от една друга любов, която съм мислела, че е истинската, а вече не вярвам, или не искам да вярвам, че има такава. Може би просто защото те обичам, така както не съм обичала досега. Или може би защото самата аз се страхувам да се обвързвам и намирам връзката ни за много удобна.
Това е единственото ми предимство, нали разбираш – че мога да си отида по всяко време, без особени усложнения и душевни травми. Един ден, когато те погледна с очите на жена, а не на любовница, и разбера, че искам много повече. Или просто, че не искам теб.
И понеже смятам, че това вече се случва, мисля, че е време да ти кажа сбогом. Не се мръщи – огледай се, докато имаш сили и желание, винаги ще намираш следващата подходяща. И недей да ми говориш за любов.
Аз бях само твоята любовница, забрави ли?
© Христина Мачикян Всички права запазени