„Баба” и „дядо” са двете най-сладки четирибуквени думи, които чух от неспиращата уста на англоговорящата ни внучка Кармен. Добро начало, за да научи български език. За броени дни в България, добавихме и още.
Седим на едно от любимите ни заведения на открито в центъра на града. Кармен ококорено скача и показва с малкото си пръстче: „Baba, Spider, spider”!!!
- Не, това е муха – обяснявам аз.
- „Spider”!
- Не, Кармен, това е муха. МУ - ХА! Кажи „муха”! – с типичната настойчивост на учител започвам уроците по български...
Вечерта решихме да отидем на ресторант. С градина, за да има пространство за децата в тази горещина. Търпеливо седим на празната маса и чакаме сервитьорчето. Търпението, обаче, беше за кратко. Рояци мухи около нас и върху нас провокираха във всеки своеобразен, неритмичен зумба - танц. Нервно помръдване с ляв крак, десен крак, лява ръка, дясна ръка, рамо, глезен... И пак десен..., ляв.... До побъркване... Една оса се мушна в чашата ми.... Към тази емоция бонус имахме и дуз ...