ДаниелаВиткова
340 резултата
Обичам тихи, есенни следобеди,
когато слънцето във меден цвят
от всички хора и скучаещи балкони
при мен се спира в малкия ми свят,
когато в кратката си мимолетност ...
  64 
Наивно е да вярваме, че е възможно
с две стрелки да върнем времето назад.
Че неговият ход ще подчиним удобно
и с тях ще спънем вечния му бяг!
Дъждовна капка е то, попила ...
  66 
Времето лениво придремва за кратко,
в скута на старците под оголѐлия орех.
Кротки, благодуми, дошли да си вземат
топлина от тихия октомврийски следобед.
Седят, хортуват си за лошото време, ...
  111  10 
Влюбена съм във всяка есен, в която
слънцето бродира оранжева шевица,
а времето спира и придремва за кратко
върху листата на огнена, дива лозница.
Есента, която напук на прогнози ...
  146 
„Понякога текстът и музиката заедно са по-големи от техния елементарен сбор" - Кристиян Бояджиев, композитор
Не пиша стѝхове с молив назаем.
И пея понякога с измислени ноти.
Аз на моите музи не плащам наем,
идват, отиват си – ...
  91 
Един известен "лорд" с трамвая
столетницата ни от днес подкара.
Задача тя немедленна възложи -
с джендърите смело да се бори!
До изборите с тях да се приключи! ...
  150  13 
Най-шумни са неказаните думи.
Крещят във мислите на кръст разпънати…
Преглъщани,
изтръпнали,
обрулени, ...
  213  17 
Заприижда ли на прага есента,
ставам кротка, добра
и… мъничко тъжна.
Заприличвам на нея –
зряла жена. ...
  117 
Следвам осевата линия
със скоростта на вятъра.
Кой знае с колко конски сили,
но ми напомня за съдбата.
Кормилото ѝ все ме направлява, ...
  118 
Крачи август властно и жари
стърнища и храсти покрай прашния път.
Очите му - въглени от димни пожари.
Стъпките му - дълги сенки растат.
Още малко и ще хлопнат прозорците. ...
  166 
Нямам си братче, нито сестричка.
В детската стая си играя самичка.
А дойде ли време за Сънчо, заспивам
с приказка - две от любимата книга
с дебели корици и с цветни картинки, ...
  195  16 
Моето лято започва с август,
кацнало с птица метална в зори.
С куфари, с раници, прелива от сладост,
с усмивка и слънце в два чифта очи.
Моето лято лепне от благост… ...
  158  16 
Нощта погълна бавно светлината
и се разплиска ниско над тревите.
Неземни звуци от космическа кантата
поде напевно хорът на щурците!
Между бетон и желязо намерили Рая, ...
  188  14 
Вдъхновено от "Пожарите на България" с автор Ranrozar (Стойчо Станев)
Неразсъмнало още, а огън кладе
слънцето жарко в небесната пещ.
Ни глас на птица, ни свирня на щурче...
Тишина и предчувствие за ад горещ! ...
  293  11 
Един от многото… Съвсем обикновен.
Приличат си досущ в квартала.
Тук изгревът събужда моя ден.
В панелна рамка слънцето узрява
като оранжев плод насред кашпѝте, ...
  170  15 
Кой казва, че с болката се свиква?
Птиче ранено е. В душата гнезди.
С годините превръща се в хронична
и няма хапче, което да я укроти!
Тръгват децата… Разперва крила ...
  196 
Такава нощ!
Със звездни маргарити
осеяно е цялото небе!
Сред тях Луната с образ на момиче
брои листенцата от бели цветове… ...
  200 
Узряха черешите юнски, мамо.
Натежали са клоните с едри рубини.
Не спира да тежи и в мене… Само
тъгата тлее като пламък на свещ от години.
Животът тече по своето корито… ...
  226  14 
Първи ден на лятото, а някак ми е тъжно.
Да ми се усмихне на мига едва ли ми е длъжно...
Тъй дълго чаках неговата четка
върху платно да нарисува цветната наметка
с утрини безоблачни и залези от злато, ...
  166 
Денят се пробуди – зрееща праскова,
в хамак от тревици, топъл и ласкав.
Запремята на пръсти пет - шест задачи,
отметна завивката и бодро закрачи
нов, новенѝчък, под липи прецъфтели, ...
  232  12 
Беше млада, жилава, сочна
и флиртуваше с вятъра южен.
Той я любеше, крехка и непорочна,
тя цъфтеше пролетно влюбена.
В бучка жар се превърна денят, ...
  461  11 
Бод след бод…
Трака машината.
Малко ли време
дупките кърпих?
Нямане…, ѝмане… ...
  281  10  27 
Тъмнее хоризонтът - бездънно море.
Стихия от врящо олово!
Копита на необуздани още коне
по вълните небесни трополят.
Грива разтръскват и тежките капки ...
  162  15 
Не си мислете, че е много лесно
училището в днешни времена.
От изпити, контролни, тестове -
мираж е времето ни за игра.
Щом името ми каже госпожата, ...
  332  20 
Днес госпожа Лъжа е актуална... Без да пита,
превзема ни със самочувствие на самозванец - крал.
Превръщам се в Дике*, воювам срещу цяла свита -
отбор измамници, с които съм живял!
Не се страхувам, на истина библейска ще заложа - ...
  481  16 
Пропуква пламъкът, догаря свещ.
Вън изтънява нишката на мрака.
С перо в ръка, прегърбен силует
свещенодейства над писалищната маса.
С нов дух по пергамента оживяват ...
  532  13  26 
В пек и студ той кръстосва площада.
Лута се, сѝтни и го пресича на ко̀со!
Ръкомаха разпалено, на глас разговаря,
нарамил прегърбен седемте си живота.
Крачи през шумната градска гримьорна, ...
  248  20 
Зелена бях! Тревица нежна,
с нестъпвали нозе по нея.
Все още не познала отпечатък
от лудналия бяг на времето.
И бурен бях, и розов храст, ...
  406 
Ликува тълпата с нетрайния възглас-
„Осанна"!
И с първичен крясък презира -
"Разпнѝ го"!
Как след хиляди петъци не проумяхме - ...
  392  13 
Нощта ми е най-добрият приятел.
Когато будувам, до леглото присяда.
Няма друг, така предан слушател,
на пластове да разсъблича душата ми бяла.
Споделям ѝ тайни. И мислите, които ...
  237  12 
Могат ли да се изкупят греховете
с две бутилки вино?
Сковали са отдавна ледовете
чувствата необратимо!
Забравяме за двете ризи. ...
  188 
Алчният заспива ли вечер спокоен?
И хапче за сън ли е за него отнетото?
Познавам усмивката с надпис „доволен“,
когато доволно нахранил е Егото!
Парите ли свършиха, та ближния грабиш? ...
  202  16 
Времето се заплаща с висока цена.
Ресто не връща и на богат, и на беден.
Еднопосочна, за жалост, е всяка стрелка,
Минутите препускат, разкъсали стремето.
Едно ни дарява, а друго ни взима - ...
  398  19 
Късна нощ е. Всички спят.
Татко, мама, моя брат...
Само аз седя в леглото -
някакъв микроб с длетото
гладен, яростен, нахален, ...
  370  19 
Вървим след моркова, зад гърба ни – тоягата.
Тази метафора така ни отива!
Като принцесата сме, сто години проспала,
обградена от тръни и коприва парлива!
Принца все чакаме на бял кон да дойде. ...
  236  12 
Детството къде живее?
И има ли си къща?
Забравено ли е, къде е?
И може ли… да се завръща?
*** ...
  223  16 
На припека встрани от пътя,
в стъпките, оставила ни Пролетта
люлеят стъбълца напъпили
най-дъхавите пролетни цветя.
Дали художник мним е сбирал ...
  199  15 
Който иска да живее дълго, трябва да е готов да остарее.
проф. Златимир Коларов
Ако се случи животът да е благосклонен
старост достойна да ми отреди,
не ме съжалявайте тогава, за Бога… ...
  208  14 
Аз и ти…
Плюс и минус!
Два полюса и проблясват искри!
Ти стабилния ствол, аз нежните клони
на дървото, което плод ни роди. ...
  213  13 
Ранени чувства в нас сме приютили –
дузина натрошени стъкълца.
Превръща хаоса от тях в картини
един-единствен лъч от светлина.
Светът се преподрежда във око, ...
  355  22 
Предложения
: ??:??