От обновената детска градина излизаха вече деца, хванали за ръка някой възрастен – родител, роднина или приятел. Някои детски личица грееха в усмивки, други гледаха сърдито изпод шапките си, нетърпеливи да се приберат вкъщи на топло. Четиригодишният Теодор беше от вторите. Не успял да се наспи добре в този ден, малкият човек мрънкаше, че е още гладен, че иска да минат през магазина за сокче, не спираше и да се цупи на татко си за закъснението. Татко му, Мартин, осъзнаваше, че почти всеки ден закъснява и Теди често оставаше да го чака до последния момент, когато вече няма никой в градината. Успокоенията, че ето, има все още някое дете, не минаваха и на Мартин му се налагаше да откупва вината си с малки подаръчета – сокчета, бонбонки или сладолед през лятото. Третият годишен месец хич не е от летните, както се знае, и двамата спряха до входната врата за да си закопчее Теди по-добре якето. Да се похвали на татко си каква голяма мартеница му е донесла Баба Марта също. Разбира се, и да помр ...