Бойната група бе стигнала до едно възвишение, водена през гората от скаута с качулката. Между гъстите храсти, с които бе покрит хълма, пред тях се бе открил лагера на таласъмите. Клекналите воини гледаха изумени, многото палатки от кожа и плат, както  и силните огньовете запалени от техните врагове. Лагерът беше претъпкан с таласъми, които бяха в бойна готовност и с оръжия в ръце, явно знаещи, от своите скаути за приближаващата към тях армия. Те обаче, сякаш не знаеха за тайната групата , предвождана от Кайсен, която ги наблюдаваше в момента. Около лагера имаше барикади от заострени дебели клони и недовършена бойна стена, от  високи дънери на дървета, от изсечената наоколо гора. По всичко личеше, че ги бяха  разкрили по-рано от очакваното, защото стената бе частична, с множество не достроени дупки в нея. В скалите, в задната част на лагера имаше пещера с голям вход и там бяха строени множество тежко въоръжени и бронирани таласъми, които изглеждаха по-едри от останалите свои събратя.

-Не съм мислил, че ще видя такова нещо, някога! – рече Кайсен на своя доверен скаут, изключително заинтригуван. Грен бе в близост и ги слушаше.

Съществото направи няколко знака с ръка и командира му отговори:

-Да! Главната армия трябва да се появи всеки момент!

Войните на хълма зачакаха напрегнато, с погледи вперени в полу изсечената гора пред огромния таласъмски лагер. След известно време от там започнаха да се чуват ритмично маршируване и дрънчене на метал. Строената в бойна формация, приятелската армия от всякакви, въоръжени, странни създания и хора,  излезе бързо от гората и се насочи към лагера  ,марширувайки смело напред, с множество бойни викове и звук от рогове. Отпред имаше и тридесетина бронирани конника, като животните бяха, като това, което Толбърн бе подарил на Грен в селото. Приятелската армия, наистина нападаше директно, без да чака и в отговор, хиляда  таласъма нададоха пронизителен, боен вой и започнаха да се разделят на големи групи от около стотина, командвани от своите, по-едри главатари. Много от враговете им, заеха места зад барикадите и частичните  защитни стени с вдигнати копия, а няколко отряда тръгнаха да обикалят нападащата ги армия от двете й  страни. След малко битката започна, със силни викове и звуци, които бяха добре познати на Грен, от множеството войни, в които бе участвал.

-Време е! – рече Кайсен. – Хайде, господа! Дългът ни зове! Свободен си да тръгваш! – обърна се той накрая, към скаута с качулката и двамата се гледаха няколко секунди. Странното същество  подаде на командира шлем, който бе извадил изпод робата си и продължи да жестикулира.  Накрая  си кимнаха, създанието направи няколко последни знака с ръце и тръгна бързо, обратно към гората.

Един от елитните воини до тях, с гола глава и голяма прошарена брада , вързана на плитка, рече на Кайсен:

- Вие стойте по назад, сър! Ние ще ви проправим път към пещерата!

Бляскавият командир му кимна доволен и развълнуван. После сложи лъскавия шлем, с диаманти по него на главата си . Грен се замисли какъв ли бе този шлем, който скаута беше дал на командира си, но мисълта му бе бързо  прекъсната, когато всички градски войници извадиха своите мечове и се запромъкваха бързо, към лагера под тях. Грен и Гравин ги последваха.

Наклона бе доста стръмен, с гъсти храсти на места . Грен беше в средата на атакуващата групата и видя как Гравин забърза напред, към бойците начело. „Проклет да е!“ помисли си мъжът и забърза крачка след него. Слезли от хълма, те се насочиха веднага към едната не достроена част на стената около вражеския лагер, сравнително близо до входа на Дийпхол. Изведнъж  голяма група от таласъми  ги забеляза и се спусна към тях, за да ги пресрещне и спре. Воините около Грен закрещяха страховито и се хвърлиха смело напред с оръжия над главите. Гравин хукна след тях с късия си меч в ръка и също извика колкото силно можеше. Грен, извадил вече своето оръжие, се хвърли в битката след тях.

Опитният воин посичаше наред таласъмите пред себе си. Те нямаха голям шанс срещу него и опитните бойци от  Толхаус. Наблизо, Гравин се биеше смело и ловко под погледите, които му хвърляше Грен притеснен, от време на време, щом убиеше поредния таласъм. Кайсен бе по назад и също се сражаваше, вече със шлема на главата си и с красив меч, който излъчваше  бяло  сияние. Един от по-едрите таласъми успя да го удари с боздугана си по предната част на лъскавата  броня, явно очаквал да смаже гръдния кош на командира. Оръжието му обаче отскочи от нагръдника, с диаманти по себе си и се пръсна на парчета, след което командирът  разсече на две таласъма-главатар, през кръста със сияйния си меч. В бронята и меча му явно имаше някаква магия, която ги правеше неестествено здрави . Затова Кайсен  бе тръгнал с тях  в гората и затова не се страхуваше сега в боя.

Елитната група изби частта от таласъмите, които ги бяха  пресрещнали  и се насочи към пещерата, движейки се бързо между кожените шатри. Грен чуваше звуците на война зад себе си , като най-силните звуци идваха от свирепата битка на главната армия с ордите от таласъми в предната част на лагера. Докато тичаха  към пещерата,  от време на време ,пред тях се появяваха врагове, които веднага падаха убити от бойците на Кайсен, който явно разпален от битката вече бе начело и викаше:

-Напред момчета! Напред към пещерата!

Приближили се вече на петдесетина метра от входа на Дийпхол, те бяха забелязани от нейната стража. Тези таласъми бяха по различни от събратята си, които паднаха така бързо в боя преди  няколко минути. Пазещите пещерата същества, бяха едри и тежко бронирани с различни видове оръжия с много добра изработка. Те бяха строени в редица, пред входа  и издадоха гърлен боен вой. Кайсен размаха меча си и тръгна бавно към тях с рев, а войните му го последваха уверено. В миг, много от едрите таласъми извадиха арбалети, прицелиха се и стреляха по напредващите към тях войници. Някой от градските воини бяха уцелени и паднаха мъртви или ранени с викове от болка. Няколко стрели уцелиха и Кайсен, но се счупиха в омагьосаната му броня и шлем .Командира се развика притеснен за хората си:

-Зад мен! Стойте зад мен!

 Грен се огледа и видя на земята наблизо стар дървен щит, който беше доста дебел и здрав и му вдъхваше доверие. Взе щита, който бе принадлежал на някой от убитите таласъми и се прикри с него, като приклекна. Стражите пред входа презаредиха бързо арбалетите си и стреляха пак. Гравин се хвърли на земята и се претърколи  зад едно дървено буре, до близките до тях кожени палатки. После погледна към Грен стреснат да не са улучили приятеля му. Като видя че е добре, птицевидният войн погледна към таласъмите пред входа иззад бурето си.

Грен, също  видял, че младежа не е ранен или мъртъв, се спусна напред заедно с Кайсен и още трийсетина  войника, някои от които също вдигнали пред себе си намерени по земята щитове , а някои се криеха зад своя командир с непробиваемата броня. Грен усети как две стрели се забиха във вдигнатия от него  щит, а една закачи леко бедрото му. Кайсен, недосегаем в своите доспехи вече беше стигнал до таласъмите при входа и ги сечеше наред въпреки тежките им брони, с омагьосания си меч. Други негови воини успяха да стигнат пред входа и започнаха също да се бият с едрата стража. Грен бързо се включи в схватката, като намушка един таласъм в гърдите през бронята му и отсече главата на втори. След две минути ожесточената битка бе приключила и най-добрите таласъми на Макгорн лежаха мъртви в краката им пред  пещерата, заедно с двадесетина  войника от Толхаус, които бяха паднали в боя.

-Браво момчета! –извика Кайсен във възторг. – Всички ще бъдете повишени и богато наградени щом се върнем в града!

Бойците нададоха радостни викове с високо вдигнати мечове. „Не бързайте толкова!“ помисли си Грен предвидил следващите думи на командира, който още опиянен от битката рече:

-Гравин оставям ти двама от най-добрите ми войници, да пазите входа на пещерата! Вашият смел другар също ще остане с вас! – изкомандва Кайсен  и погледна за кратко към Грен. – Ти… и ти! В мое отсъствие ще изпълнявате заповедите на младия Гравин!  - обърна се командира към двама от бойците си, като  единия от тях беше едрият мъж с голата глава и голяма брада с плитка, който бе направил впечатление на Грен, на хълма по-рано. Те му кимнаха и отидоха до Гравин, като заглеждаха младия воин с насмешка. После командира продължи: -Останалите с мен! Искам да видя кой командва таласъмите! Не бързайте да го убивате, искам да говоря с него преди да умре!

Грен получи неприятно усещане. „Вие ще бъдете убитите!“ помисли си той, но изпълни заповедта и също застана до птицевидния си другар. Те загледаха след Кайсен и около десетината останали живи войника с него, които влязоха през входа на пещерата с вдигнати пред себе си мечове и щитове и изчезнаха бавно в тунела, осветяван само от факлите забити в каменните стените отстрани.

-Какви са заповедите ви , сър Гравин? – попита единият от непознатите мъже, едва дочакал да останат сами. След това хилейки се погледна другия войник с голата глава и буйна прошарена брада, който също се ухили и рече:

-Аз съм Гранд! Как се казва приятеля ти командир Гравин? – излигави се той и погледна към Грен с присмех в очите. Птицата ги гледаше войнствено и понечи да отвърне, ала Грен го изпревари:

-Аз съм Грен от Ивънуел!  Ако не млъкнеш ще те просна на земята!

Гранд го изгледа изненадан, после се ухили пак, с жълтеникавите си мръсни зъби и каза с гаден лигав тон:

-Ще ме проснеш ли „мистър Грен“? – изимитира той гласа на Гравин. – Хайде да се поцелуваме преди това! Ела с мен в една от палатките  да ме цункаш на едно специално място! – После се разсмя просташки и силно, явно горд от чувството си за хумор.

Грен тръгна към него бавно, докато го гледаше с тънка усмивка право в очите.

-Идвам за да те целуна, не се бой! – рече му той с престорена нежност в гласа. – Отдавна не бях виждал такива красавици, като тебе и приятелката ти!

Гранд го напсува грозно и извади светкавично меча си. Докато вървеше бавно напред  Грен свали ловко, тежкия си дървен щит и го метна към Гранд , като веднага след това скочи напред към него. Противникът му се предпази от щита с бронираното си рамо , но за момент бе изтървал опонента си от поглед. Грен се възползва от това и със светкавична бързина се озова пред него и го хвана за голямата плитка на брадата му и я дръпна силно към себе си. С чело ,умелият мъж удари противника си в лицето  и усети как се чупят носът и предните му зъби. Огромният Гранд се строполи на земята  в несвяст, с кръв по цялото лице, а мечът, който бе държал издрънча  зад него.  В това време Гравин вече беше повалил другия и го беше стиснал за врата със захват отзад за да го приспи. Мъжа в ръцете на птицата-войн, също бе силен и се бореше за въздух, опитвайки се  да се освободи или да докопа главата на опонента си. Младежа обаче го бе стисна здраво с цялата си сила и врагът му след малко  издиша шумно и припадна.  Гравин го пусна  и легна по гръб, изтощен, с крака все още около жертвата си. После избута настрани войника от града и се подпря на латки. След малко  се обърна към Грен:

-Много ще си изпатим за това! – каза той , като го погледна тревожно с жълто-оранжевите си очи.

Двамата се спогледаха за секунда, след което се разсмяха едновременно. Смехът им продължи десетина секунди, след което Грен бързо започна да  става пак сериозен.

-Кайсен и другите вече сигурно са мъртви! – каза му той. Трябваше да убеди приятеля си да остане на входа. Момчето не бе готово да се бие с Макгорн. –Ще ме послушаш ли поне веднъж ако ти кажа да стоиш тук и да се пазиш…

В следващия миг от пещерата се чуха ужасяващи писъци и викове. Те едновременно погледнаха към вътрешността й, където бе  започнал да се води бой.

- Моля те, Гравин! Остани да пазиш отвън! Моля те! – гледаше го Грен умолително. –Нямаш представа какъв е…

Поредния адски писък дойде от пещерата.

Гравин го загледа продължително, сигурно изненадан от такива думи. Явно бе учуден че такъв велик воин го умоляваше и бе загрижен силно за него. Грен беше развил, може би твърде силна симпатия, към младия си другар. Беше го харесал още от самото начало и момчето се бе показало смело, умно и предано. Нямаше да го остави да умре ужасно от ръцете на Макгорн, както най-вероятно  щеше  да стане ако влезеха двамата в пещерата. Гущера воин щеше да чете мислите на Гравин и щеше да може да предвиди всеки негов ход. Той просто още не бе готов. Очите на птицата изведнъж светнаха от някаква идея:

-Искам нещо в замяна! Ще ви послушам само ако ми обещаете нещо… - рече той усмихнато и развълнувано.

-Кажи какво трябва да обещая! – каза Грен сериозно.

-Искам да ми обещаете, че ще ме вземете с вас, ако убиете Макгорн и напуснете селото! Аз ще ви служа вярно и ще ви помогна да спечелите тази надпревара на Божеството, за която ми разказахте! Това е моето условие да остана тук и да пазя входа! –рече му Гравин, докато го гледаше с усмивка и трепетно очакване.

Грен нямаше много време за да спорят. Птицата-войн имаше всички качества за добър помощник и мъжът реши след кратък размисъл:

-Добре! Обещавам ти! – каза му Грен сериозно, докато се гледаха в очите. Младежът засия от радост,  стана от земята, взе меча си и застана на пост , като се загледа напред без да казва и дума повече. Грен разбра, че разговорът бе приключил и погледна към вътрешността на Дийпхол. Гравин щеше да получи своето приключение, а за него беше време, пак да срещне гущера Макгорн.