Грен говореше с младия Рикен край лагерния огън, решил да задоволи част от любопитството му и му бе разказал в подробности няколко спечелени битки. Момчето го слушаше възхитено, с възклицания , и от време на време го прекъсваше с въпроси:
-И никога ли не ви е страх по време на битка, сир? Даже и с трите великана?
- Разбира се, че ме е страх , Рикен! Но не за мен самия , а за моите любими хора... Да не пострада някого, на когото държа и когото обичам! За жалост това се случи в Спелтън! Загубих помощникът си Гравин, смел воин-скаут и предан приятел! Това боли повече, от всяка рана която може да получи мъж в битка!
-Разбирам ,сир! И Рикен го е страх понякога, сир! Страх го е да не загуби някого, когото обича силно ! Да не загуби майка си или приятел, както загуби баща си при лов! - натъжи се младежът. Грен го разбираше чудесно и му рече, за да го разсее от тъжни мисли:
- Някога ще ти покажа големият меч , омагьосан за мен от мис Лиза! Оръжието е по-високо от тебе, момко и тъй остро и тежк ...